Здравко Петров: Свободните площи в София са ценност, която трябва да се пази

София като всеки един огромен град има много предизвикателства. Най-важното, което трябва да търси в своето развитие за бъдещето е да намира подходящият баланс между това да бъде голям град, с голямо население, с големи инвестиции, с голям инвестиционен интерес и естествено да бъде удобен и уютен град за живеене на своите хора. Това каза за БГНЕС урбанистът Здравко Петров. Според него ключовата дума, от която трябва да се водят управляващите на града е баланс. По думите му такъв трябва да се търси между застрояване и свободни площи; между ново строителство и опазване на културното наследство.

„Винаги е трудно да се намери баланс. Факт е, че в развитието на София има много неща, които са свързани с цялостното развитие на България. Трябва да разглеждаме развитието на София в контекста на България, регионалното развитие“, призова той и добави, че на фона на обезлюдяващите се населени места и все по-големият приток на хора към столицата, търсещи по-добри възможности за живот, София трябва да се разглежда и развива регионално, а не самостоятелно.

От своя страна пренаселването с хора е проблем, но не и нов за града.

„Ако се върнем назад във времето, през 30-те години се прави знаменитият план на Адолф Мусман, който през 1938 г. е утвърден. Тогава той е трябвало да реши проблемите с бурното развитие на София, бурното застрояване. По това време София е около 250 000 човека и този план в перспектива, до 50 г. напред във времето, т.е. до 80-те е трябвало да направи София около 600 000 души. Още в края на 60-те години градът е близо 1 млн. души. Виждате, че и този план някак си не е бил това, което реално се случва. Така че още от онези години имаме проблем със застрояването в София“, посочи урбанистът и добави, че винаги трябва да имаме план, който реалистично да определя нуждите на града и даден квартал, като не трябва да се излиза от тази рамка, защото иначе се стига до проблеми.

Урбанистът припомни, че в търсене на това как трябва да се развива столицата се е направила инициативата „Визия за София“, която е била свързана с много анализи и предложения, които трябва да станат основа за актуализацията на Общия устройствен план на София и до 2050 г. градът да има ясна перспектива за развитие.

Здравко Петров акцентира и върху още един важен елемент за града, а именно – свободните площи.

„Важно е да си дадем сметка, че свободните площи са ценност, която трябва да се пази. Височината и гъстотата на застрояване трябва да бъдат съобразени и оразмерени, а не да се прави всичко така, че да се постигне някаква определена инвестиционна цел“, заяви експертът и подчерта, че за да се избегне презастрояване и да се постигне добро съотношение между застроени и свободни площи, трябва да има системно мислене, което може да се случи с добро планиране, добри устройствени планове, чиито параметри са заложени в Общия устройствен план.

„След като имаме един план, той стриктно трябва да се изпълнява, а не да се минава непрекъснато в изменение и нагаждане, спрямо конкретни интереси и обстоятелства“, настоя той.

По отношение на феномена частни терени да се появяват в междублокови пространства и паркове, урбанистът каза, че има начини собствениците да бъдат обезщетени и терените запазени.

„Липсата на свободни площи води до това, че градът бива лишен от белите си дробове. Зелените площи са свързани с това да се поддържа по-добрият микроклимат в града, свързано и с чистотата на въздуха в града, който е един голям проблем за София, особено в студените месеци“, заяви той.

Тук специалистът прави една съществена разлика между голо петно и озеленяване.

„Когато говорим за зелени площи, това не трябва да бъде една празна площ, покрита с кал и трева, в най-добрия случай. Тук трябва да се мисли за подходящо залесяване, подходящи дървесни видове за София, които да допринасят за това да се диша по-добре в София“, каза още той.

По думите му т.нар. „зелена система“ е част от всеки един устройствен план.

„В общия устройствен план и ПУП на кварталите трябва да има отделен слой на този план, където ясно да бъдат картографирани зелените площи, дървесните видове да бъдат регистрирани, да се поддържат, да има информация за тяхното състояние и възраст. То е не по-малко важна част от това да се определят къде ще бъдат сградите и какви ще бъдат техните функции“, обясни Петров.

Той е категоричен, че градът е система от много различни неща, които трябва да бъдат правилно свързани помежду си.

„Със сигурност има претоварване на някои системи. Те са свързани с транспортната система. Не е необходимо само да се правят нови булеварди, защото улиците създават трафик. Това е стар принцип на британските урбанисти. Тук трябва да се мисли отново за правилните модели на организация на движение – кои улици могат да бъдат лишени от трафик, кои могат да се превърнат в пешеходни зони, в пешеходни улици“, коментира урбанистът.

Според него темата за пешеходните пространства в София е много важна.

„Имаме нужда от повече пешеходни пространства, но не просто една отсечка, която да бъде пешеходна от точка „А“ до точка „Б“, а различните пешеходни участъци да бъдат свързани помежду си в една непрекъсната система. От там те да бъдат свързани с паркове, с местата за рекреация и отдих. Отново трябва да има една цялостна визия за това как градът да бъде по-приветлив за своите хора“, анализира Петров нуждите на града.

Не по-малко важно е и опазването на културно-историческото ни наследство и ценните сгради, съхраняващи духа на стара София.

„Напоследък има много добри примери, но също така има и лоши, но не трябва да се вторачваме само в тях. Лошите примери не учат. Добрите учат на това как се прави добра реставрация, консервация, да се запазва фасадата“, каза той и е убеден, че и по отношение на опазването на старите сгради може да се постигне консенсус със собствениците им.

„Като че ли общественото внимание се обръща все повече към старите сгради, защото от там се започва. Старите къщи да бъдат истинска ценност за обществото на София, от там насетне тя неминуемо ще стане приоритет и на администрацията на София“, твърди урбанистът.

А „феноменът“ между две стари сгради да се появи модерна, със стъклена фасада, никак не е нов, каза Петров.

„Това съществува от 30-те години, когато старите сецесионови къщи започват да се изгубват и между тях да се построяват високи жилищни кооперации. Не е нещо ново за София. За съжаление някак си винаги липсва чувството за ансамблово изграждане на града. Много е важно да мислим не за някоя отделна сграда, а за цялата улица, така че тя да изглежда като един хубав ансамбъл – исторически, архитектурен и не на последно място една фасада трябва да се поддържа“, коментира специалистът и добави, че когато тя не се поддържа е нормално да си отиде красотата й.

По отношение на висящите кабели, монтираните климатици и кутии по фасадите на сградите, те са въпрос на решение на собствениците и край на проблемът може да се реши с желание от самата етажна собственост и собствениците, и подходящия контрол от страна на администрацията, така че хубавите фасади на София да се виждат от хората. /БГНЕС