Жак Атали: Ако наистина ни е грижа за бъдещите поколения?

Нито за миг не можете да чуете политик или директор на компания да казва с ръка на сърцето, че, естествено, работи само в интерес на бъдещите поколения, че има предвид единствено околната среда, че иска да подобри климата, да премахне отпадъците, да намали използването на изкопаеми горива, да развие устойчиво финансиране. Всички го казват. И много малко от тях го правят.

И нещо повече, почти никой от тях не говори за самите бъдещи поколения, т.е. прозаично за бебета, деца и ученици. Това навежда на мисълта, че възрастните, които са загрижени за изменението на климата, всъщност се интересуват единствено от защитата на собствените си бъдещи условия на живот.

В повечето страни по света, дори и в най-развитите, с много малки изключения, грижата за младите хора е слаба. Дори и в най-напредналите общества като Франция, които защитават майките през периода на раждане, все още има пропуски в защитата на детството, юношеството и младите хора:

Децата от всички слоеве на обществото не са защитени, както трябва, от безчинствата на възрастните; те не са защитени и от екраните, които би трябвало да са им забранени до шестгодишна възраст, докато те все по-често се използват като детегледачки; децата от по-бедните слоеве на обществото нямат достъп до същото образование като другите, когато би трябвало да разполагат с повече средства, за да компенсират това, което семейството не осигурява; а тези, чиито семейства дори не са в състояние да се грижат за тях, са оставени в нищото на сиропиталищата. В която и да е страна положението е още по-лошо за момичетата. Особено в онези страни, които са много повече, отколкото си мислим, където образованието е официално или фактически забранено за тях.

Тийнейджърите от средната класа и по-бедните също не получават средствата за образование, с които разполагат най-богатите. Те нямат достъп до най-доброто образование, нито пък разполагат с реални средства, за да избегнат чрез обучението си социалната и половата предопределеност, налагана на човечеството в продължение на хиляди години, която превръща образованието в просто средство за класово и кастово възпроизводство; която насочва онези, които нямат достатъчно късмет да имат родители, способни да им помогнат, да ги посъветват, да им предложат частни уроци, към работа или посредствено обучение.

Младите хора също са изоставени. Скандално е, особено във Франция, че стотици хиляди млади хора са принудени да работят, за да финансират обучение, което всъщност не могат да следват правилно, и че трябва да зависят от благотворителност, за да се изхранват. Скандално е, че, особено във Франция, стипендиите са толкова ниски и че се отпускат, дори за студенти над 18 години, в зависимост от стандарта на живот на родителите. Един млад човек трябва да разполага с прилични средства, за да учи. До 25-годишна възраст.

На това може да се отговори, че една нация не може да финансира всичко и че трябва да прави избор. Аз критикувам именно този избор: в почти всички общества по един или друг начин се прави всичко, за да се защити жизненият стандарт на възрастните хора (с изключения, разбира се, дори във Франция, където доходите на пенсионерите продължават да бъдат скандално ниски).

Всеки човек, особено политиците, знае, че един ден ще остарее и никога повече няма да бъде млад. Ето защо той предпочита, дори и несъзнателно, да финансира това, което ще стане, а не това, което е бил.

Нашите общества ще загинат от това: ако не дадем възможност на новите поколения да открият своите таланти, да ги накарат да разцъфнат, след двадесет или тридесет години няма да имаме инженери, учени, изследователи, предприемачи, новатори, земеделци, лекари, журналисти, юристи, без които дори поколенията, които в момента са на власт, няма да могат да изживеят достойна пенсия нито във финансово, нито в социално, нито в екологично, нито в демократично отношение. Ето защо е в техен интерес да превърнат това в свой приоритет.

Ето защо е наложително да се отделя много по-голям дял от БВП за образование в най-широк смисъл и да се използва баснословният напредък, който биха позволили новите технологии, ако те се използват в интерес на бъдещето, а не за притъпяване на гнева на най-младите чрез употребата на развлекателни наркотици. /БГНЕС

----------

Жак Атали е френски икономист, финансист и философ. През 1991 г. става основател и първи ръководител на новата Европейска банка за възстановяване и развитие. Автор е на романи, есета и монографии, сред тях се откроява книгата „Евреите, светът и парите“, която е преведена и на български език.