Жак Атали: Когато сте номер две, не се сблъсквайте челно с номер едно

Докато четях основните книги на моя учител Фернан Бродел, забелязах, че в историята на геополитиката съществува закон с неумолима прогностична валидност, който може да бъде много полезен за всеки от нас в много области.

В края на XV в., когато Брюж доминира в търговията, той е атакуван по всички морета от испанските и португалските сили, които се изтощават в тези битки, оставяйки властта в Европа на Венеция. В края на XVI в. Венеция се сблъсква с икономическата, политическата и военната конкуренция на Османската империя, която иска да изтръгне от Венеция контрола върху пътищата за коприна и подправките и, между другото, да установи властта си над светите места; а когато Серенисима и Високата порта се изтощават взаимно в битките, Нидерландия, нова търговска сила, взема връх. Когато през XVIII в. Франция на покойния Луи XIV, регента, а след това и на Луи XV започва непрекъснати войни срещу Нидерландия, лидерството в света поема Великобритания. Когато в края на XIX в. Германия, която се превърна във велика сила след обединението си под ръководството на Прусия, се опита да измести Великобритания от управлението на света, именно Съединените щати се наложиха и поеха щафетата поне за един век. А днес Китай, който внимателно се пази от конфликта между Съединените щати и Русия, доколкото може, би имал всичко, за да бъде един ден големият победител, ако не направи много грешки.

Това важи и за вътрешната политика: така постоянната фронтална битка на всички фронтове между яростната левица и правителството без мнозинство обслужва единствено интересите на крайната десница, която остава в нелегалност, без да участва в обидите и тормоза: другите две си правят оглушки, като се критикуват взаимно; ако продължава така, който и да се противопостави, кандидатът на крайната десница ще спечели следващите президентски избори. По подобен начин, по-анекдотично, конфликтът между двамата лидери на партията на Зелените, Сандрин Русо, която напада лидера на своята партия Жулиен Байо, може да доведе до победата на трети.

Това е вярно и в личния живот. И всеки може да го изпита: спорът с колега обслужва интересите само на трети; спорът с родител е от полза за друг.

Най-общо казано, когато номер едно трябва да се бори с номер две, и двамата се изтощават в битката, почти винаги печели номер три. Помислете, огледайте се около себе си и ще намерите примери, които потвърждават тази теория.

Светът, в който Китай е свръхсила, а Франция се управлява от Марин Льо Пен и нейните поддръжници, според мен не е особено желан. И все пак се прави всичко, за да се стигне до това бъдеще.

За да го избегнете, е много важно, когато сте номер едно, да не си създавате грешен враг; а когато трябва да се защитавате от нападение на номер две, е важно да не забравяте, че тази битка е само подготовка за основната битка срещу номер три; по същия начин, когато сте номер две, не трябва да се сблъсквате челно с номер едно и да отклонявате гнева му, за да го оставите да се изтощи срещу номер три. И накрая, когато сте номер три, е важно да направите всичко възможно, за да не бъдете принудени да избирате страна между номер едно и номер две; дори това да означава да провокирате техния спор.

Съвсем конкретно това би означавало, че в геополитиката е от съществено значение да не се позволи на Китай да се възползва от руската атака срещу Украйна; а във вътрешната политика сегашното мнозинство, подобно на левицата, не трябва да избира грешния враг: техният основен противник е крайната десница. Винаги е от съществено значение да се избере добре основният враг и да му се противостои. /БГНЕС

----------

Жак Атали е френски икономист, финансист и философ. През 1991 г. става основател и първи ръководител на новата Европейска банка за възстановяване и развитие. Автор е на романи, есета и монографии, сред тях се откроява книгата "Евреите, светът и парите", която е преведена и на български език.