Това разминаване в основните интереси на двете нации не е новост. То винаги е присъствало във всички дискусии между френските и германските лидери. Освен това тези две страни така и не успяха да се интегрират в културно, демографско и социално отношение: те все още се познават много зле.
Това, което попречи на тези различия да се превърнат в източник на разрив в продължение на шестдесет години, е, че политиците на тези две страни имаха в плътта си отпечатъка на това, до което е довел френско-германският разрив: три войни за един век. Три войни, които бяха все по-отвратителни. И те знаеха как да направят необходимите отстъпки, за да гарантират, че това никога повече няма да се повтори. Те не забравиха уроците на своя живот, така добре обобщени от Франсоа Митеран в последната му реч пред Европейския парламент: „национализмът е война“.
Днес лидерите на тези две държави нямат същото минало. Нито един от тях не е преживял на собствен гръб нещастията или дори последиците от тях, свързани с Втората световна война. Много от тях вярват, че мирът между нашите два народа е гарантиран факт за векове напред. И че могат щастливо да тръгнат по своя път, без да рискуват нищо съществено.
Това е драматично погрешно. Ако възможно най-скоро не се върнем на пътя на прогреса в европейската интеграция, като направим отстъпки един на друг, цялата конструкция от последните шестдесет години ще се срути.
Много точно: ако не изградим европейска армия, Европейската централна банка ще бъде поставена под въпрос. Нова френско-германска война ще стане възможна отново преди края на този век.
Можем да разчитаме, че нашите врагове или конкуренти във Вашингтон, Лондон, Москва и Пекин ще раздухат тези въглени. /БГНЕС
----------
Жак Атали е френски икономист, финансист и философ. През 1991 г. става основател и първи ръководител на новата Европейска банка за възстановяване и развитие. Автор е на романи, есета и монографии, сред тях се откроява книгата "Евреите, светът и парите", която е преведена и на български език.