Жак Атали: За Европа – промяна на тенденцията
Днес, за много хора, европейските избори представляват занимание, в което им се налагат политически фигури, а също така и в което гражданите на континента редовно се приканват да гласуват за членове на парламента, които те не познават, за чиито действия не знаят нищо и които в по-голямата си част представляват отминала слава или фалшиви надежди за бъдещето. Няма по-безсмислено от това.
Още повече, когато знаем, че такъв парламент се използва главно по фиктивен начин, за да участва в подбора на членове на Комисията и да прилага закони, които всъщност са решения, които в крайна сметка се вземат от националните правителства по време на безкрайни и неясни срещи на върха.
И още повече, когато осъзнаем, че след като тези европейски органи са налице, те се занимават само с ограничени икономически въпроси, от ултралиберална перспектива, която стимулира конкуренцията между европейците на всички нива, настоявайки за най-ниските фискални и социални предложения и не правейки нищо, или почти нищо, за изграждане на общи проекти.
Казвам „почти нищо“, защото Европейският съюз въпреки всичко изгради някои общи проекти, които заслужават да бъдат подкрепени, като например Общата селскостопанска политика (ОСП), „Еразъм“, „Еврика“, еврото, Европейския съд и няколко други.
Време е да обърнем тенденцията и да направим много повече по основните световни проблеми:
През следващите десет години САЩ и Китай ще се укрепят в ключови сектори на бъдещето. Африканците, индийците, руснаците, индонезийците ще започнат да се появяват като конкуренти, а вече не просто като клиенти. Безброй екологични заплахи ще ескалират. Безбройна миграция ще се установи в разрастващ се номадски свят. И ние, европейците, не можем повече да очакваме никой да ни помогне да се защитим от тези заплахи и конкуренция. Станахме жертва, вече не партньор. Осъдени сме, ако не направим нищо, да бъдем изрязани, обезкървени и заличени. Без никой да ни спаси.
Ако бяхме разделени, можехме ли да се защитим по-добре? Могат ли Франция, Германия, Италия, Испания, Унгария да посрещнат сами тези опасности? Не разбира се, че не. Трябва да обединим защитата си, граничната полиция и нашите основни и спомагателни изследователски ресурси. Трябва да променим нашата политика в областта на конкуренцията, за да насърчим създаването на европейски гиганти. Необходимо е да хармонизираме нашите политики за социална защита и корпоративно данъчно облагане възможно най-близо. Нуждаем се от инвестиционен бюджет от поне 3% от БВП на Съюза, предназначен за изследвания - технологични, образователни, социални, селскостопански, териториални и екологични инвестиции. Трябва да променим радикално международните данъчни споразумения, които ограничават данъчната основа на групата GAFA и нейните китайски аналози.
Дали обединяването на нашите ресурси с цел защита ще навреди на нашата национална идентичност? Не разбира се, че не. Много е нечестно да се твърди това. Съвместните действия няма да засегнат съответните ни езици, култури, образователни системи, автономия на нашите територии или нашата концепция за секуларизъм. Особено ако Франция най-накрая отдели необходимите ресурси за насърчаване на франкофонията, която често е забравяна и презирана от много лидери и дипломати, в продължение на петдесет години. Това също ще ни позволи да защитим по-добре интересите си в света и да повлияем на основните глобални екологични, социални, финансови, етични и политически въпроси, от които все повече отсъстваме.
Тези въпроси са това, което трябва да разискваме сега. Именно това е нещото, което младите хора в Европа поискаха и за което им завидяха техните съмишленици по света. Това е нещото, на което дръзките лидери с усет за дългосрочна перспектива и готовност да поемат рискове трябва да бъдат посветени. Ако такива лидери съществуват. /БГНЕС
----------
Жак Атали е френски икономист, финансист и философ. През 1991 г. става основател и първи ръководител на новата Европейска банка за възстановяване и развитие. Автор е на романи, есета и монографии, сред тях се откроява книгата "Евреите, светът и парите", която е преведена и на български език.