Жана Савова: Държавата трябва да има твърда позиция срещу домашното насилие

Хората не трябва да се плашат от домашното насилие. Това е стряскащ проблем, но е важно пострадалите да търсят мерки и защита, да търсят институциите или нашата Гореща линия, да споделят и да търсят помощ. Това не е срамно, заяви в интервю за БГНЕС Жана Савова, координатор на Националната гореща линия за пострадали от насилие във фондация „Анимус“.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с нея:

БГНЕС: Г-жо Савова, от дълги години работите във фондация „Анимус“, която се занимава с превенция и борба срещу домашното насилие. Вие координирате работата на Горещия телефон, разкажете какви хора ви търсят най-често – дали са само жени, или има и деца, и мъже?

Жана Савова: Имаме доста малко обаждания от деца, защото имаме специализирана линия за тях 116 111, която също е управлявана от фондация „Анимус“. В голяма степен се обаждат най-често жени, които са в ситуация на домашно насилие от страна на своя партньор. Много редки са случаите, когато ни търсят мъже и насилието е от страна на партньорката. Имаме също така голям брой обаждания на възрастни хора, когато насилието е от страна на децата им. Тогава няма разлика в пола – дали е мъж, или жена. Истината е, че на всеки може да се случи.

БГНЕС: Какво трябва да се направи, за да се преодолее срамът и хората да започнат открито да говорят за насилието, защото до нас достига една много малка част от случаите, защото те са именно в семейството?

Жана Савова: Основната промяна трябва да бъде от страна на обществото. Хората се срамуват най-вече, защото битува нагласата, че ние не трябва да се месим, това е нещо, което става в семейството, това си е тяхна работа, лошо е, ако се намесваме и имаме отношение. Всъщност, ако самото общество има твърда позиция и е против насилието би облекчило един човек да потърси помощ, да знае, че не е отхвърлен, че няма да бъде обвинен за това, което се е случило с него и да знае, че ще има някой, който е на негова страна и ще му помогне.

БГНЕС: Когато ви потърси човек, който е пострадал от насилие, вашите специалисти какво го съветват?

Жана Савова: Много често започваме с това дали е говорил с близки. Срамът е много голяма част от преживяванията на човек в положение на домашно насилие. Много често пострадалите не са търсили помощ и са с очакването, че всеки ще ги отхвърли. Ние започваме с това, че наш консултант не би отхвърлил някого заради преживяванията му. Не би го обвинил и го насочваме към това да търси помощ, да потърси институциите, свои близки, за да има хора, които да са зад гърба му и да му помогнат.

БГНЕС: Пострадалите идват ли при вас? Към кои институции ги насочвате?

Жана Савова: Домашното насилие е сложен проблем и изисква намесата на много институции. От една страна, насочваме към нашата организация, а ако хората са от страната и към други организации, които по места работят терапевтично с домашното насилие. Т.е. една от насоките е психолог, ако човек има нужда от подобна услуга. Районен съд е много често една от стъпките на човек – да предприеме мерки, за да се защити. В това се включва често и юрист, който да помогне при подготовката на документите и юридическите стъпки, които трябва да бъдат извървени.

БГНЕС: Какви инициативи има фондация „Анимус“ в борбата с домашното насилие?

Жана Савова: Една от първите е Горещата линия за пострадалите от насилие: 02 981 86 76 и 0800 18 676. Искам да уточня, че този втори номер е безплатен. Това е една от първите услуги, които човек търси, когато иска да се ориентира откъде да започне и какво да направи, когато още не е готов да излезе от анонимност и да разкаже какво се е случило с него. Предлагаме също така юридическо дежурство на Горещата линия, както и в самата ни организация. На нашата линия всяка сряда от 17.00 до 21.00 часа вдига юрист. Имаме кризисен център за настаняване на жени и деца, които са пострадали както от домашно, така и от сексуално насилия или трафик на хора. Предлагаме също така терапевтични програми с психолог.

Една от хубавите програми през последните години е по линия на превенцията, където се работи с деца. Те се научават как да потърсят помощ, ако са изплашени; ако са гневни, как де се справят с тези преживявания. На всеки може да се случи да е гневен. Въпросът е как ще постъпи в такъв момент. Именно в тази възраст децата могат да бъдат научени как да се справят със своите преживявания: срам, вина, болка и гняв.

БГНЕС: Имате ли подкрепата на държавата и какво тя трябва да направи в законодателната област и в последващия контрол, за да намалеят случаите на насилие?

Жана Савова: Имаме помощ от държавата. Горещата линия е финансирана от Министерството на правосъдието. Относно законодателните промени. Ние имаме закон, който включва добри мерки, много чести и бързи. Например, при подаването на молба за незабавна защита решението на съда излиза до 24 часа. Това е бърза мярка. Проблемът, който виждам аз и моят екип от обажданията на хората, е как се изпълняват тези мерки и доколко консистентно наистина се изпълняват от страна на органите на реда и институциите.

БГНЕС: Какви са вашите препоръки, като човек, който работи директно с пострадалите хора? Какво не достига и трябва да се направи?

Жана Савова: Едното е твърдата позиция на държавата. Правят се някои неща. Вярно е, че има закон, в момента дори се обсъждат и промени, което само по себе си е важно. Но въпросът е в това държавата да има твърда позиция. Например, на това, на което бяхме свидетели всички с Истанбулската конвенция. Обществото се изправи и държавата се разколеба в това да предприеме мерки. Много често ние ставаме свидетели именно на такива неща.

Има мярка, има закон, но институциите понякога се колебливи какво да направят. Като се има предвид, че човек в ситуация на домашно насилие също е несигурен и колеблив и ако види и в отсрещната страна такава, не се чувства уверен в това да предприеме мерки. Напротив разколебава се и остава с усещането, че няма какво да се направи. /БГНЕС