Жана Цонева: От БСП лъха на преход, но и ДБ не е паднала от Марс

Моето голямо разочарование след изборите беше, че т.нар. партии на протеста силно си повярваха на пиар разказа за поколенческия разрив, около който построиха идентичностите си (“партии на статуквото” срещу “новите” или “партиите на протеста”). Да, разбирам, че от БСП лъха на „преход“ и „старост“, но да не би ДБ да е паднала от Марс и да няма политици от “прехода” в нея? Има даже бивши герберски министри там, пък техен бивш съюзник стана даже кандидат на ГЕРБ за премиер, а и е бил директор на най-старата фондация на СДС „Демокрация“. Така че пътищата на почти всички са преплетени, колкото и да се преструват, че нямат нищо общо едни с други. Затова опозиционерите можеше в името на „национално спасение“ от ГЕРБ да стиснат нос и да съставят правителство с подкрепата на БСП. Защото изборите на 4-ти април дадоха исторически шанс за маргинализиране на ГЕРБ.

Това каза в интервю за БГНЕС Жана Цонева, доктор по политическа антропология от Централноевропейския университет в Будапеща, Унгария.

БГНЕС публикува целия разговор:

БГНЕС: Възможни ли са избори „до дупка“? Това шанс или заплаха е за страната ни? Задава ли се циклична криза?
Жана Цонева: Изборите не бяха ли основополагащата процедура за представителната демокрация? От тази гледна точка, не би трябвало да са заплаха. Въпреки това разбирам страховете, че често провеждане на избори е симптом за нестабилност на управлението, водещо до забавяне на реформи и прочие. Но дори и по на често, изборите са знак, че демократичните процедури и живот са консолидирани. Те са единственият легитимен начин да се предава властта в либералния ред. Колкото до циклична криза, тя винаги се задава, защото е в ДНК-то на капиталистическата икономика, но това има малко общо с демократичните процедури.


БГНЕС: Партиите на промяната имат ли сили да извършат тази промяна?
Жана Цонева: Партиите на промяната или на протеста, както станаха известни, съвсем не са вчерашни. Слави Трифонов от над 20 години води политическо токшоу със съвсем не-виртуални за политическия живот ефекти (например, протестите от 1997 г.). ИТН съвсем не е първият политически „проект“, в който е участвал, така че в някакъв смисъл той не е излизал от политиката. Или вземете Мая Манолова, която има дълга партийна и държавническа кариера. За разнообразните пермутации на бившите седесари/десебари, обединени в днешното ДБ, пък да не говорим. Голяма част от тези политици успяха да се обновят и да се „ребрандират“ като тотално нови играчи чрез участието си в протестите от 2020 г. (макар че БСП също подкрепяше и участва, но не успя да си изкове имидж на истинска опозиция на ГЕРБ). А пък в програмите на голяма част на новите играчи видяхме толкова много общи неща с ГЕРБ: плосък данък, насърчаване на предприемачеството, про-бизнес политики и т.н. Въпреки това, нещата започнаха да се отпушват и един повърхностен, но осезаем процес на „отгербване“ се отключи в краткия живот на 45-ия парламент. Например, рекетирани бизнесмени се разприказваха, лъснаха още престъпления на ГЕРБ, осветли се някаква част от мрежите на зависимости между ГЕРБ и бизнеса, и т.н. Изобщо, самият факт колко интересен стана парламентарният контрол през краткото съществуване на последния парламент показва каква нужда от глътка свеж въздух сме имали след над десетгодишното гербаджийско заблатяване на политическия живот. Тези процеси бяха задълбочени от служебното правителство, което е добре. В същото време обаче позитивната промяна, която се случва, касае основно бизнеса. Например Илчовски или разкритията за ББР. Многомилиардни кредити за „наши фирми“ наистина е проблем, но нима рекордната задлъжнялост на домакинствата (особено към т.нар. небанкови институции за бързи кредити) някак си не успява да пробие булото на невидимостта и да стане проблем, в смисъл на публично разпознат и разпознаваем такъв. Нито бедността, неравенствата (България отново е с рекорд по неравенство в ЕС) и други подобни теми. Докато това не започне да се случва и да се прави нещо по въпроса, истински задълбочена промяна няма да дойде, а само такава, касаеща малкото собственици на бизнес, които имат най-пряк интерес от изсветляването на зависимостите, от реформата на пазарите на обществени поръчки и т.н.


БГНЕС: В следващия парламент партиите, поне някои от тях, щат - не щат трябва да си говорят, макар и с отвращение. Лидерите им обаче продължават да демонстрират абсолютна нетърпимост и непримиримост един спрямо друг. Ще намерят ли мост помежду си?
Жана Цонева: Мое голямо разочарование след изборите беше, че т.нар. партии на протеста силно си повярваха на пиар разказа за поколенческия разрив, около който построиха идентичностите си (“партии на статуквото” срещу “новите” или “партиите на протеста”). Да, разбирам, че от БСП лъха на „преход“ и „старост“, но да не би ДБ да е паднала от Марс и да няма политици от “прехода” в нея? Има даже бивши герберски министри там, пък техен бивш съюзник стана даже кандидат на ГЕРБ за премиер, а и е бил директор на най-старата седесарска фондация „Демокрация“. Така че пътищата на почти всички са преплетени, колкото и да се преструват, че нямат нищо общо едни с други. Затова опозиционерите можеше в името на „национално спасение“ от ГЕРБ да стиснат нос и да съставят правителство с подкрепата на БСП. Защото изборите на 4-ти април дадоха исторически шанс за маргинализиране на ГЕРБ. Но, за да се затвърди маргинализацията, трябва да мине някакво време. А провалът на партиите в сформирането на правителство отвори път към нова „слаба“ победа на ГЕРБ и повторение на резултата. Само че този път може би ще е по-трудно да маргинализират ГЕРБ, защото т. нар. патриоти осъзнаха грешката си от индивидуалното явяване през април и вече се коалираха. Сега има реална опасност да влязат и да станат патерица на Борисов. Искрено се надявам да не им излезе електоралната математика, но вероятността я има. Всички опозиционни партии трябва да разберат, че това, което споява гербаджиите най-ефикасно, е келепирът от обществените поръчки. Ако ги държат достатъчно дълго далеч от кранчето, ще започне да се разпада и организацията. Междувременно, една-две години трябва да се изтърпят опозиционните партии, ако след 11 юли успеят да сформират правителство, през които трябва да скъсат ГЕРБ от разследване и дела. Тогава гербаджиите сами ще започнат да свидетелстват едни срещу други, надявайки се на по-леки присъди или сделки. И толкова, край с ГЕРБ. Пък нека после правят пак избори и каквото искат. Но ако им се изплъзне вторият шанс, значи са най-глупавата, себична и късогледа опозиция в историята. Следователно никаква опозиция.


БГНЕС: Докато фокусът пада върху политическата ситуация, други важни теми остават в периферията – в България има неравенство, бедност, правата на работниците се нарушават, медийната свобода е с ниски нива и много други проблеми. Защо те не привличат толкова вниманието на медиите и обществото, отколкото политическите боричкания и нападки?
Жана Цонева: Това е заради господстващия антикомунизъм в българската публичност, който преживява всяко „изместване“ на разговора към по-социална тематика като непростимо отклонение и залитане към „тоталитаризма“. В резултат хората, които се мъчат да говорят на тези теми, са непрекъснато заставяни да се извиняват било за сталинизма, било за лагерите и никаква смислена дискусия (камо ли политика) не може да се получи. Всичко това поставя България доста встрани от политическите тенденции на Запада (на който иначе иска страната ни иска да прилича), където дори Джо Байдън наскоро се застъпи за сваляне патентите от COVID-ваксините, където няма плоски данъци и подобни на нашите екстремистки про-пазарни политики. Дори ЕК (която никой не може да обвини в тоталитаризъм) постоянно ни критикува за неравенствата и социалния дъмпинг, който правим в целия ЕС.


БГНЕС: Знак за какво е тежкото противоборство между служебния кабинет, назначен от президента и предходната власт?
Жана Цонева: ГЕРБ и Борисов пуснаха старата плоча за „комунистите“, но противопоставянето не е истински политическо. По-скоро се страхуват, че схемите им ще бъдат разкрити.


БГНЕС: Защо у нас се получава така, че от дълги години всяко правителство идва на власт с тежки закани за борба с корупцията, а тя очевидно се разраства и придобива още по-големи мащаби?
Жана Цонева: Защото корупцията е следствие на огромните неравенства в страната. Когато говорим за корумпирани политици, трябва да кажем и за корумпиращите ги бизнеси. Аз защо не мога да си пазарувам политици? Защото нямам такава безумна концентрация на средства, която да ми позволява да си гоня икономическите интереси с всички възможни средства, включително и с политически лостове. На най-високото ниво в икономическото поле, парите и властта са едно и също. По самата си същина парите са вид власт, дори и да имаш малко от тях. В най-елементарната си форма, да имаш власт над някого е да можеш да влияеш на поведението му. Посочете ми по-ефективен механизъм за това в капиталистическото общество, където буквално всичко зависи от парични транзакции. Неслучайно хората казват, че какво не става с пари, става с много пари. Така че колкото повече позволяваме на парите да се концентрират, толкова повече ефектите им ще се разливат от чисто икономическата сфера и ще „заразяват“ другите сфери на живота. Още повече в неолибералното общество, където всичко е за продан, от внимателно курираното ти всекидневие в Инстаграм, за което корпорации ти отчисляват рекламни хонорари, до базови човешки права и нужди от образование и здравеопазване. Тогава защо и политическата служба да не може да се купува и продава? Затова аз смятам, че само с наказателни мерки няма да преборим корупцията. Най-малкото правосъдието винаги ще трябва да догонва нещата. Не може да има само наказателна справедливост без социална справедливост. Най-ефективно би било да започнем да изкореняваме корупцията, борейки се с неравенствата, които я пораждат. Това ще стане с икономически мерки: данъчни реформи, които не оставят твърде много свободни средства у предприемачите, с които да си пазаруват политици и журналисти, наред с другите луксозни и безсмислени стоки като яхти и с-класи, с които всъщност спонсорират западните икономики (тези стоки дори не се облагат с ДДС, защото се водят фирмени). Аз затова предпочитам да говоря за неравенства, което е социално-икономически проблем, а не за корупция, чийто корени са в една секуларизирана християнска етика. Думата “корупция” буквално означава „поквара“, затова и логическото решение, което произтича от така рамкирания проблем е подмяна на „червивите ябълки“ с морални и добродетелни хора, а не коренна промяна. Сякаш „гешефтарите“ в системата ще могат да оцеляват без нейните дълбоки комерсиални основания. Дори и на съвсем легално ниво, държавата официално се е самозадължила да подпомага основно бизнеса. Е, защо да не става и по „втория начин“, тогава? Скоба в скобата отварям: замислям се, че популярния каламбур за прокуратурата „гешевтура“ трябва да се промени на гешефтура. Geschäft е немска дума за бизнес, която в началото на ХХ век у нас добива пейоративно значение. Предлагам смяната, за да се акцентира и на това, че публичните институции не са просто отражение на „лошия“ морал на конкретен прокурор, а и подчинени на императива да осигуряват добра бизнес среда, макар и в случая основно за обръчите от фирми на ГЕРБ. Но пак казвам, грижата за бизнеса е и официалния raison d'être на неолибералната държава, отвъд това кой на кого „виси“ с нещо.
Освен това корупцията (понеже се случва на тъмно и двете страни са заинтересовани да си мълчат) не може да бъде измерена, което представлява проблем за изкореняването ѝ. Затова и организации като „Трансперънси интернешънъл“ мерят само „възприятията“ за корупция, а не самата корупция. Които пък възприятия съвсем естествено се влияят от медийните дискурси за корупцията, доминирани от организации като Трансперънси, с което не казвам, че корупцията е само и единствено ефект на отражение от медийното огледало.
Обратно, неравенствата могат да бъдат измерени и имаме достатъчно механизми, с които да ги борим: данъчна реформа към прогресивно облагане, социални трансфери, гарантирана заетост, прекъсване на порочната практика за легално източване на публични средства към частни фирми чрез ваучери, обществени поръчки и др. Овластяване на работниците чрез улесняване тяхното сдружаване, за да не стават жертва на работодателски произвол (иначе либералните анализатори много се оплакват от неща като „корпоративния вот“, но имат алергия от синдикати), както и чрез политическо представителство. Нито една от т.нар. „анти-системни“ партии обаче не е носител на такъв тип анти-системен заряд. За тях антисистемността се изчерпва с промяна на „калинките“ на ГЕРБ с „истински морални експерти“, което наистина е важно условие да започне „изчегъртване“ на ГЕРБ, но не и достатъчно да реши фундаменталните социално-икономически условия за възможност на корупцията и диспропорционалната власт на бизнеса, от която тя е следствие. Тези партии също се стилизират като представители на бизнеса. Затова и проблемът ще се задълбочава. Истинската промяна ще дойде не от наказанието, а от превенцията на престъплението, затова не може да има справедливост без социална справедливост. А тя, както казах по-горе, бива елиминирана от разговора от страна на антикомунизма. /БГНЕС