Живодар Терзиев: БПГА гледа към новите технологии и алтернативи за мобилност

„Потреблението на горива е много по-сложен процес от онзи елементарен пример „колонка - пистолет – резервоар“. Това е един гигантски сектор с много висока норма на инвестиции, със сериозна данъчна тежест“, заяви в интервю за БГНЕС Живодар Терзиев, председател на Българската петролна и газова асоциация.

Живодар Терзиев, председател на Българската петролна и газова асоциация

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с него.

БГНЕС: 20 години много или малко са за БПГА?

Живодар Терзиев: 20 години Българска петролна и газова асоциация (БПГА) са много - особено за българската действителност като имате предвид, че сме създадени в онзи момент на развитие на държавата след 1990 г., в който трябваше заедно да извървим много сериозни пътеки, да ги превърнем в пътища, може би, в магистрали. А иначе, за световния бизнес процес 20 години е нищо. Но за нас те бяха много важни.

Тези 20 години бяха извървени и през законодателството. Днес ние имаме секторен закон. Освен това нашият бизнес се регулира от дузина закони, правилници и наредби, които трябваше да бъдат приети за нормализиране на пазара, и хармонично пречупени, особено след 2005-2007 година, към европейското законодателство. Лично аз се надявам, че най-доброто, което имаме и ще имаме е задействането на секторния Закон за горивата. Вярно, първи браншови, тежък закон, но той е особено важен за правилното развитие и успешното функциониране на българския и в частност европейския пазар на горива.

БГНЕС: Този секторен закон видя бял свят на цената на какво?

Живодар Терзиев: Цената ще я определяме по-късно, може би от историята, оценките ще бъдат получени след години. Днес се опитват да ни припишат сепаратистки функции, разделяне на бизнеса. Аз бих казал нещо друго – секторният закон е обединител на всички закони и наредби в страната, така че се създават предпоставки всички да бъдат равнопоставени.

По отношение на закона и законодателството – предстои въвеждането и прилагането на още промени в законодателството, свързани с изменение на климата, енергийните спестявания, ВЕИ. И докато Европа мисли вече по въпросните теми, ние се занимаваме със злободневията сив сектор, контрабанда и неплащане на данъци. Смятам това за абсурдно. Този закон ще доведе до много по-добри неща за сектора.

БГНЕС: Казахте, че ви приписват сепаратистки функции. КРИБ ли визирате?

Живодар Терзиев: Не бих се фиксирал върху КРИБ. Оказа се така, че българското общество, всички ние, от една страна силно желаем да има ред и дисциплина вкъщи, но не спираме да си хвърляме боклука през терасата и да използваме общото стълбище за пепелник – ако позволите тази метафора. В този ред на мисли, може би в КРИБ не могат да оценят достатъчно добре ефекта, но той ще бъде положителен за всички участници на пазара. Въпрос на време е това да бъде преосмислено от тези, които не желаят внедряването на закона.

БГНЕС: Ако се върнем отново на ключовите думи „20 години“, какво не можахте да свършите и съжалявате за това?

Живодар Терзиев: По някакъв начин пропуснахме възможността да обясним и да докажем, че потреблението на горива е много по-сложен процес от онзи елементарен пример „колонка - пистолет – резервоар“. Това е един гигантски сектор с много висока норма на инвестиции, със сериозна данъчна тежест. Пропуснахме да обясним на нашите клиенти, че става въпрос за много по-голям и отговорен бизнес модел, отколкото ни се приписва.

БГНЕС: Чувствате се по някакъв начин неразбрани от страна на бизнеса по отношение на законодателството? Не бяха малко и протестите по отношение на смяната на касовите апарати.

Живодар Терзиев: Тъй като БПГА е голяма част от сектора, считам, че сме разбирани. Разбира се, очакването на друга голяма група от участниците на пазара е да бъде отменено или отложено законодателното действие – особено когато е рестриктивно. То е такова с цел да опази бюджета на страната и предстоящите инвестиции, които се правят от гледна точка на Парижкото споразумение и климата. Надявам се след два месеца премиерът Борисов, както направи не малко за този закон и сектора, да продължи така, че той да бъде и прилаган успешно.

По отношение на атаките срещу БПГА няма да се уморя да повтарям и лично ще обясня на всеки опонент положителните и отрицателните страни на закона, който няма да раздели, а ще консолидира сектора. Това е и основният ни приоритет.

Що се отнася до фискалните апарати – ние сме регулирани по реда на отчитане на продажбите повече от 20 години. Да, предстои подмяна на устройствата, това е въпрос и решение на Министерство на Финансите и НАП, но ние в сектора (и не само членовете на БПГА) се отнасяме отговорно към този процес.

БГНЕС: Освен закона за горивата, кои са вашите основни приоритети?

Живодар Терзиев: Виждайки визията на Европа за периода 2030-2050 г., трябва дълбоко в нас да признаем, че опазването на климата, спестяването на въглеродни емисии, ВЕИ, ще бъдат теми за Европа в контекста на енергийния баланс, не през следващите години, а през следващото столетие. Колкото и да имаме сантиментално чувство към нефта и нефтопродуктите, БПГА ще се обърне с лице към новите технологии и алтернативи за мобилност, които вече чукат на нашата врата.

Друг приоритет е консолидиране на сектора.

БГНЕС: Част от темите, за които говорихме, ще залегнат и на експертно ниво по време на конференцията, която организирате. Какво да очакваме от форума?

Живодар Терзиев: На 14 май ще проведем международна конференция на тема: “20 години Българска петролна и газова асоциация“. Поканили сме и ще присъстват министри от правителството, депутати, всички наши членове. Лично съм поканил колеги от широката периферия, включително и колеги от средите, които не дотам поддържат и подкрепят секторния закон. Именно за да поставим началото на обединяване на сектора. Освен отчета за дейността - какви бяхме, сме и ще бъдем, ще засегнем законодателството, сивия сектор, контрабандата, ВЕИ, нови енергии за мобилността. Има гости от чужбина, които ще направят презентации какво се очаква за потребителите, бъдещите поколения с хоризонт през 2050 година. Надявам се на успешна конференция, която да отвори вратите и за останалите играчи в сектора и да им покаже, че темата „Резервоар-колонка-касов апарат“ е дребна и несъществена на фона на задачите, които идват през 2030-2050 г. Едно е ясно - чака ни много работа. /БГНЕС

Категории: