Живописецът Владимир Пенев: Горд съм, че си останах само с рисуването

Задачка. Като си затворите очите за миг кои пейзажи на български художници ви се привиждат най-напред? Да, знам, че са иначе много, ама честно, какво виждате? Все пак, паметта е избирателна. Вкусовете – също. При мен са дузина – като на лента, без хронология, в разбъркан ред. И между тях са платната на Иван Милев, Марио Жеков, Дечко Узунов, Генко… Там са и приказките на Владимир Пенев.

Да, същият Владимир Пенев, който е наш съвременник, синът на поета Пеньо Пенев, художникът на щедрата палитра, любимият ученик на акад. Светлин Русев. Който може да извайва с четката чувства в широк регистър – от монохромната тоналност на изповедта до плътните, мажорни цветове на болката. Казват, че природата си почивала в следващото поколение, но при него не е така. Поезията е преляла в много цветове, организирани в нещо като живописни разкази. Покойният, незаменим изкуствовед проф. Атанас Божков казваше, че в една изложба можеш да си избереш една творба и да стоиш дълго пред нея, ако има защо. При Владимир Пенев това е съотносимо. Постигнал го е и в поредната си изложба – в Арт галерия „Форум“, която може да се види до 9-ти март т.г., над 40-та поред, коя точно съмнявам се, че и той знае.

Ако трябва с думи да се опише оригиналния му стил, то той се корени в умението му да подчинява колорита и композицията на замисъла си, да се движи отвъд мистиката на преживяното. Да гради нови светове, но не в техногенния контекст на фантастиката, а в топлия, човешки поглед към необятните вселенски полета, в чиито прегръдки може да се намери „вино от глухарчета“, примерно. В човешките му фигури плътта често се разтваря в пространството, изчезва и се появява, част от тях стоят в гръб, колкото да направят разказа пълен с обрати и загадки. Защото авторът определено има талант на разказвач – стига да уловиш нишката на „изтънченото емоционално внушение”, както казва за него Светлин Русев. Заедно с това Владимир Пенев изобразява и лукса на тишината – замълчи, за да те чуя, нашепват поетите. Деликатно привлича и в света на уединението с чудатите си натюрморти, увлича в разкази за несподелени отношения между хора, които животът събира и разделя. Не, няма едно обяснение защо живописните му платна са толкова вълнуващи. Наистина мистерия!

Пред камерата на БГНЕС и Дияна Тушева художникът Владимир Пенев си позволи да бъде по-пространен в отговорите си, нещо твърде различно от иначе лаконичната си словестност. Предлагаме разговора с него с малки съкращения:

БГНЕС: Г-н Пенев, ако човешкият живот има сезони, Вие в момента в кой от тях сте?

Владимир Пенев: Във всеки от тях съм, нямам любим сезон. Важното е да изразя своите разбирания за рисунка, форма, пространство.

БГНЕС: А какво е усещането Ви за цвета в платната?

Владимир Пенев: Рисувам бавно, с много подготвителни рисунки. Следвам логиката на нещата, а не просто предаването на атмосферата, в която има радост, слънце, дъжд, утрин, вечер, нощ… Стремя се да създам картинно пространство.

БГНЕС: От чувството, от спомена ли тръгвате към една творба или от конкретния пейзаж, натюрморт или фигурална композиция?

Владимир Пенев: Фигурите, голите тела, които рисувам са от натура, правя предварителни пастелни рисунки, акварели. Емоцията е движеща, но аз съм привърженик на нейното овладяване, на осмислянето й. Важното за мен е не какво, а как рисувам. В тази изложба имам серия от живописни кръгове, т.е. самото платно е кръг и те са подчинени на разбирането ми идеята да бъде съобразена с формата. Често крайният резултат ме изненадва, опитвам се да не робувам на първоначалния замисъл. Това е едно приключение, скок в бездната и изходът не винаги е благоприятен за автора.

БГНЕС: Какво научи художникът Владимир Пенев от човека Владимир Пенев?

Владимир Пенев: За първи път разбирам, че сме двама различни човека. Едно и също е. Искам да съм верен на себе си. А иначе уроците са непрекъснати, ежеминутни. Опитвам се разочарованията и разминаванията да ги осмисля по нов начин.

БГНЕС: Имам чувството, че Вашата лаконичност е признак, че трудно допускате хора в личното си пространство. Като че ли изграждате един прозрачен скафандър около себе си. Самосъхранявате ли се така или е част от характера Ви?

Владимир Пенев: Думата е опасно нещо и винаги внимавам с думите. Човек, за да бъде убедителен, не е необходимо да говори много. Както не е нужно и да говори на висок глас. Затова предпочитам в някои от картините си тази монохромност, недоизказаност…

БГНЕС: Какъв е човекът, който обитава Вашите творби?

Владимир Пенев: Това е една фигура от цикъл, който съм нарекъл „Брегът“. Той преминава през това пространство и дава мащаб на цялата композиция. Аз наистина работя в цикли- „Улицата“, „Срещата“, „Брегът“…всички членувани. Човекът, който търси бряг- в околните, в себе си.

БГНЕС: Докато рисувате показвате ли творбите си на някого?

Владимир Пенев: Не, не ги показвам. Но когато търся мнението на някой колега или приятел, подбирам картините, които искам да види.

БГНЕС: Има един неизяснен период от Вашата биография. През определен отрязък от живота си Вие заминавате извън страната. Кога стана това и защо?

Владимир Пенев: Малко след промените. За известно време бях в Германия, за няколко години, като много наши колеги. Рисувах там, работих с една галерия, но реших да се върна тук. Необяснимо. Когато съм в чужбина, се чудя какво правя там, когато съм в България, се чудя какво правя тук. Задавам си тези въпроси, но, все пак, да повторя една мисъл на Дега: „Да бъдеш част от своето време!“. Вярвам в това. Смятам, че съм част от моето време в България. Покрай политическите промени загубих много приятели, сдобих се и с много нови. Понякога трудно овладявам своите емоции. След време съжалявам за думи, които съм казал и за много разговори, които се оказва, че бих могъл и да не ги водя, но всичко вече е минало. Опитвам се принципът на овладяната емоция в живописта да го прилагам и в живота си.

БГНЕС: Вашият баща, поетът Пеньо Пенев, все още е популярен у нас, има доста обемисто творчество за възрастта, на която си е отишъл от този свят. В много стихове присъствате и Вие, макар че тогава сте бил невръстно дете. А тази подадена от него ръка във времето Вие връщате чрез различни събития в негова памет, включително и чрез сборника стихове, които Вие илюстрирахте по повод неговата 85 годишнина. За 90-те години от рождението му имате ли идеи?

Владимир Пенев: Готвя една изложба за следващата година, когато баща ми Пеньо Пенев щеше да навърши тази възраст. Тя изцяло ще бъде посветена на него. Работя по издаването на книга- албум с неговата поезия и с мои картини, които са повлияни от поезията му. Твърде амбициозно е, решил съм да го направя, знам рисковете, които ме дебнат и колко е опасно това-баща и син в един сборник. Но смятам, че е мое синовно задължение да го направя за неговата 90 годишнина. Парадоксът е много голям, той си замина ненавършил 30 г., сега аз съм двойно по-възрастен от него…

БГНЕС: Имате интересен епизод от живота си. Ваша връстничка от училище навремето, към която Вие сте имал нежни чувство и заради която започвате да рисувате, след близо 40 г., тя вече успешна бизнес дама, а Вие- изявен художник, Ви изненадва с въпроса- ти само с рисуването ли си остана?

Владимир Пенев: Тя беше моята платонична любов, която, може би, ме накара да рисувам. Всички очакваха да пиша, а аз рисувах профила й. След много години наистина се срещнахме и тя ми зададе въпроса: „Владе, ти наистина ли си остана само с рисуването?“ Горд съм, че си останах само с рисуването. То ми дава всичко. Дава ми свободата, порива за живот. Но най-вече- свобода. Художникът е най- свободният човек в този свят. Но това зависи от него, от неговите принципи, от неговата честност в работата. /БГНЕС