В Атина той участва в 28-ата годишна кръгла маса на „The Economist“. Международният форум събира държавни и правителствени ръководители от региона.

„Вярвам, че решенията на НАТО и на съвета НАТО-Украйна са мост към бъдещето членство на Украйна в Алианса. Всички съюзници са ангажирани в подкрепата си за членството ѝ в съюза. Въпросът е не дали, а кога. Отговорът ще зависи от развитието на бойното поле, от възможността да се постигне мир, устойчив и справедлив мир. Трябва да бъдем ясни - НАТО не трябва да влиза в тази война, особено с войници на бойното поле, не трябва да позволява да бъде въвлечен в нея, това е много важно, защото всеки пряк сблъсък между НАТО и Русия ще бъде сблъсък на глобално ниво с ядрени оръжия. Такъв сценарий няма да бъде в полза на Европа”, заяви Румен Радев.

Държавният глава посочи, че "трябва възможно най-скоро да се върнем към дипломацията и да подготвим почвата за дискусии, за да избегнем това в бъдещето“, подчертавайки, че „дипломацията и диалогът предлагат много повече решения в бъдещето от войната“.

В този контекст той даде за пример факта, че руското ръководство е "подценило волята на украинските граждани да се съпротивляват и да се борят за свободата си".

"От друга страна, Генералният щаб на Русия превърна неясни политически цели, като демилитаризация и денацификация, в конкретни стратегически цели. Така че неговата военна машина беше осмивана и в първата фаза на войната тя беше победена", добави той, говорейки за грешките на руснаците.

По отношение бъдещето на Европа, Радев отбеляза: "Ние, от друга страна, подценихме устойчивостта на руската икономика и военен комплекс. Всички си спомняме висши лидери, които направиха задълбочени анализи, че с много тежки санкции руската икономика ще се срине за няколко месеца, а вероятно и самата Руска федерация. Нищо подобно не се случи […] Общият растеж на ЕС миналата година беше много по-нисък от този на Руската федерация. Не знам дали 3,6%, които Русия обяви като темп на растеж, са верни, но руската военна индустрия днес произвежда много повече снаряди и оборудване като цяло, отколкото всички ние, взети заедно."

Радев каза, че украинските лидери са подценили ситуацията.

"Шумно разгласената украинска контраофанзива се превърна в огромна загуба на хора и техника без никакъв напредък на бойното поле. Напротив, Русия отново пое инициативата на движенията и явно сега трябва да преоценим подхода си към този конкретен военен конфликт и възможно най-рано да се върнем към преговорите, към дипломацията", подчерта българският президент, цитиран от Си Ен Ен Гърция.

"Да развием стратегическата автономия на Европа"

Румен Радев отбеляза необходимостта от "по-нататъшно развитие на концепцията за стратегическа автономия", като обясни, че същността на тази концепция е в "способността да оформяме стратегическата среда в съответствие с нашите собствени цели, осигурявайки стабилност, сигурност и мир за всички наши граждани".

"Трябва да запазим устойчивостта и свободата на движение, които имаме, за да постигнем тези много амбициозни цели“, посочи Радев и допълни: "Концепцията за стратегическа автономия предполага най-вече укрепването на ЕС като цяло и то дългосрочно по отношение на конкурентоспособността. Трябва да укрепим нашата индустриална база, като същевременно ускорим зеления и цифров преход. Тя също така предполага (концепцията за стратегическа автономия) осигуряването на автономно производство и доставка на изобилна, чиста, зелена енергия. Също така, осигуряване на критични суровини, стимулиране на иновациите, технологиите, космическото пространство и изкуствения интелект. Развитието на взаимосвързаността на ниво транспорт, енергия и мрежи и най-вече укрепването на нашата военна промишлена база, като по този начин ще успеем да преодолеем фрагментацията на отбранителната индустрия в Европа", допълни Радев.

Държавния глава каза още, че "непълноправното членство на България и Румъния в Шенген не помага за просперитета на Европа, нито за мобилността, която искаме във времена на криза".

"Дълги години България покрива всички технически критерии. Всички проверки в България показват отлични резултати. Постоянната смяна на някакви абстрактни критерии, освен нормативната уредба, смятам, че обслужва някакви вътрешнополитически интереси и подклажда политическата рамка на Европейския съюз", отбеляза той.

Накрая президентът на България подчерта сътрудничеството в тази област със стратегическите партньори на България, като Гърция, "която ни помага да подобрим свързаността и това показва колко сме ангажирани с европейските усилия за стабилност на континента". I БГНЕС