Марсианска скала разкри изненадващо жълто богатство, след като роувърът Кюриосити случайно пропука привидно обикновената ѝ повърхност, съобщава уебсайтът „Science Alert“.

Когато през май 2024 г. роботът преминава със своето тяло с тегло 899 килограма върху крехкия минерален къс, той се разпуква и разкрива жълти кристали от елементарна сяра.

Въпреки че сулфатите са сравнително често срещани на Марс, това е първият случай, в който на Червената планета е открита сяра в чиста елементарна форма.

Още по-интересно е, че каналът Гедиз Валис, където Кюриосити намира скалата, е осеян с обекти, които подозрително наподобяват този камък преди да бъде случайно смачкан. Това предполага, че на някои места там е възможно да има значителни количества елементарна сяра.

„Да откриеш поле от камъни, съставени от чиста сяра, е като да намериш оазис в пустинята“, каза през юли 2024 г. Ашвин Васавада, учен по проекта Кюриосити в Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА.

„Тя не би трябвало да е там, затова сега трябва да обясним как се е появила. Именно откриването на странни и неочаквани неща прави изследването на планетите толкова вълнуващо.“

Сулфатите са соли, които се образуват, когато сярата – обикновено в съединение – се смеси с други минерали във вода. Когато водата се изпари, минералите се комбинират и изсъхват, оставяйки след себе си сулфатни отлагания.

Тези минерали разкриват важни подробности за историята на водата на Марс и за процесите на изветряне на планетата през милиардите години.

Чистата сяра обаче се формира при много специфични условия, за които досега няма доказателства, че са съществували в района, където Кюриосити прави откритието.

Геоложката история на Марс все още крие много неизвестни. Наличието на толкова много елементарна сяра на повърхността подсказва, че на планетата може да са се случвали процеси, за които учените все още не подозират.

Сярата е важен елемент за всички форми на живот. Обикновено организмите я усвояват под формата на сулфати, които участват в създаването на две ключови аминокиселини, необходими за изграждането на протеини.

Откритието не е пряко доказателство за живот на Марс, но добавя още едно парче към пъзела. На Червената планета вече са откривани химични елементи, вода и следи от условия, които биха могли да бъдат благоприятни за живот в миналото.

Изследването на Марс от Земята има ограничения, а инструментите на Кюриосити успяват да анализират и идентифицират сярата едва след като роувърът случайно преминава върху скалата и я разцепва. Ако това не се беше случило, откритието можеше да бъде отложено с години.

Следващата задача на учените е да установят как точно се е образувала тази сяра според известните геоложки процеси на Марс. Това вероятно ще изисква нови модели на еволюцията на планетата. Междувременно Кюриосити ще продължи да събира данни от района.

Каналът Гедиз Валис е богат на марсианска история – древно корито на река, чиито скали все още носят следите от водния поток, преминавал там преди милиарди години. Роувърът продължава да се придвижва по канала, за да провери какви други изненади може да се крият зад следващата скала.

Паралелно с това другият марсиански робот на НАСА Пърсиванс също продължава своята мисия на повърхността на планетата. През юни 2025 г. той постави рекорд за най-дълго еднократно придвижване на робот на друга планета, изминавайки 411 метра по скалистия марсиански терен.

Марсианските роувъри остават едни от най-впечатляващите постижения на съвременната наука – символ на човешката любознателност, упоритост и стремеж да разберем Вселената, в която живеем. | БГНЕС