Мандич и Кнежевич са твърди привърженици на Путин, косвено се противопоставят на независимостта на Черна гора от Сърбия, обявена през 2006 г., и отхвърлят интеграцията в Европейския съюз /ЕС/, както и членството на страната в НАТО. Двамата подкрепят политиката за тясна връзка между Подгорица и Белград, не признават Косово за независима държава и отричат ​​геноцида в Сребреница, извършен от сръбските сили през 1995 г.

Влизането на политици като Мандич и Кнежевич в управляващата коалиция е част от споразумението между Спаич и просръбските партии. Спаич, чиято проевропейска партия имаше нестабилно мнозинство след изборите преди година, беше подкрепен от 13 представители на просръбския блок. В замяна тези партии трябваше да бъдат възнаградени с министерски постове, което сега се случи.

НСД и НДП нямат ключови позиции в новото правителство, а самите Мандич и Кнежевич нямат министерски позиции. Но въпросът е дали сътрудничеството ще доведе до "повече стабилност" на правителството, както обеща премиерът.

Водени от Москва и Белград

Реакциите от страната и чужбина дойдоха не след дълго. Президентът на Черна гора Яков Милатович, който преди няколко месеца се раздели със Спаич и "Европа сега" поради спора за националната енергийна компания, каза, че „Черна гора е жертва на най-примитивната политическа търговия и безотговорност, които министър-председателят непрекъснато проявява в управлението на държавата“.

Със същия тон се изрази и лидерът на опозиционната Демократическа партия на социалистите Андрия Николич. Но за разлика от просръбския Милатович, той е много по-директен в критиките си към външни влияния. „Това е правителство, което се управлява от Москва и Белград“, Николич пред черногорските медии миналата седмица.

Американското правителство също реагира чрез посолството, което по-рано ясно се позиционира срещу управлението на просръбски партии: „Загрижени сме от включването в правителството на Черна гора на партии и лидери, които не осъждат руската агресия срещу Украйна, отхвърлят санкциите на ЕС срещу Русия и чиито действия са в пряко противоречие с принципите на добросъседските отношения“.

Съседна Хърватия реагира най-бурно: един ден след реконструкцията на правителството хърватското министерство на външните работи обяви трима висши политици от просръбския блок за персона нон грата.

Става дума за споменатите вече Мандич и Кнежевич, както и за друг член на "сръбския блок" Алекса Бечич. Тримата са нежелани в Хърватия поради "систематични мерки за нарушаване на добросъседските отношения" и "продължаване на злоупотребата с Република Хърватия за вътрешнополитически цели".

По-конкретно става дума за ролята на тези политици в „Резолюцията за Ясеновац“, която беше приета от парламента в Подгорица в края на юни. Резолюцията, в която се споменава хърватският концентрационен лагер от Втората световна война и лагерите Дахау и Маутхаузен, се възприема от мнозина като отговор на резолюцията за Сребреница, приета преди това в ООН. Според медии и анализатори в Хърватия, след като Черна гора е гласувала за резолюцията за Сребреница в ООН, просръбските сили в страната са прокарали резолюцията за Ясеновац като "контрамярка".

Застрашен ли е пътят към ЕС?

Как навлизането на просръбски и проруски партии ще се отрази на външната политика на Черна гора? Златко Вуйович, политолог от неправителствената организация Cemi (Център за наблюдение и изследване) от Подгорица, смята, че участието на просръбски и проруски сили в правителството не е изненада, а процес, който продължава от известно време. „Сега имаме сили, които са под контрола на сръбския президент Александър Вучич. Те работят, за да попречат на Черна гора да се присъедини към ЕС и да се отдалечи от НАТО“, каза Вуйович пред ДВ.

За него резолюцията за Ясеновац е чиста провокация, която трябва да накара Хърватия да забави или дори да спре приближаването на Черна гора към ЕС. „Никой в ​​Черна гора и никой с разсъдъка си в Хърватия, не отрича случилото се в Ясеновац. Но тази резолюция, особено в настоящия момент, цели само да провокира Хърватия“, обясни Вуйович. Той напомни, че до 2020 г. и смяната на правителството в Подгорица Хърватия и Черна гора не са имали съществени двустранни проблеми. | БГНЕС