В очакване на политическата развръзка за формирането на нова „сглобка“ след поредните предсрочни парламентарни избори, остава надеждата, че 50-ият парламент ще надживее поне последните шест свои предшественика, предаде репортер на БГНЕС.

Оказва се, че последният стабилен парламент, който страната имаше, беше избран през 2017 г. и изкара пълен мандат до 2021 г. Краят на този парламент съвпада точно с началото на политическите сътресения у нас, а бегъл поглед към битието му показва, че някои от участниците в него са вече в политическата история.

Четиридесет и четвъртото Народно събрание отново е сформирано след извънредни парламентарни избори, когато тогавашният Реформаторски блок върна мандата за съставяне на правителство, след като тогавашната проекто-коалиция не се състоя. Така изборите бяха насрочени за 26 март 2017 г. Тогава ГЕРБ получи 95 места в парламента, БСП – 70, Обединени патриоти – 21, „Воля“ – 12, ДПС – 25, а независими останаха 17. Първото му заседание се провежда на 19 април 2017 г. и е открито от най-възрастния депутат - Тома Томов от БСП (на 74 години), а последното заседание се провежда на 25 март 2021 г. За председател на парламента е избран Димитър Главчев (ГЕРБ), а за зам.-председатели – Цвета Караянчева (ГЕРБ), Валери Жаблянов (БСП за България), Явор Нотев (Обединени патриоти), Нигяр Джафер (ДПС) и Веселин Марешки (ВОЛЯ). На 17 ноември 2017 г. Цвета Караянчева е избрана за председател на парламента, а подполковник Емил Христов от ГЕРБ – за заместник-председател.

Животът на 44-тото Народно събрание е 1437 дни, - своеобразен рекорд за следващите 3 години.

Следващото, 45-то Народно събрание отново е в резултат на предсрочни парламентарни избори, провели се на 4 април 2021 г. То държи рекорда за най-кратко обикновено народно събрание (след XVI и XX ОНС) в българската история, защото заседава едва … 9 пъти.

Първото му заседание се провежда на 15 април 2021 г. и е открито от най-възрастния депутат – Мика Зайкова от ИТН (на 79 години). На него за председател на парламента е избрана Ива Митева (Има такъв народ), а за заместник-председатели Цвета Караянчева (ГЕРБ – СДС), Кристиан Вигенин (БСП), Виктория Василева (Има такъв народ), Мукаддес Налбант (ДПС), Татяна Дончева (Изправи се! Мутри вън!) и Атанас Атанасов (Демократична България). На следващия ден след откриването му депутатите гласува оставката на премиера Борисов и кабинета му.

Четири дни по-късно президентът Румен Радев връчва проучвателен мандат за съставяне на правителство на кандидата за министър-председател на първата по численост в Народното събрание парламентарна група ГЕРБ – Даниел Митов. Поради заявения отказ от страна на партиите на протеста, както и на БСП и ДПС да участват в управлението заедно с ГЕРБ, Митов връща мандата на 23 април 2021 г. Следващата по численост група – тази на ИТН, получава мандат за съставяне на правителство, но на 28 април 2021 г. техният кандидат за министър-председател Антоанета Стефанова връща мандата на Радев с мотива, че партиите на протеста нямат достатъчно гласове за съставяне на правителство. Дни по-късно Радев връчва мандата на БСП, третата политическа сила, а лидерът й Корнелия Нинова му го връща. На 12 май Радев разпуска и това Народно събрание, като насрочва нови избори за 11 юли 2021 г.

Едва 26 дни е краткият живот на 45-тото НС.

Следващото, 46-то Народно събрание издържа почти два месеца. След изборите на 11 юли, първото му заседание се състои на 21 юли, и отново е открито от най-възрастния депутат - Мика Зайкова от ИТН. На него за председател на парламента е избрана Ива Митева (Има такъв народ), а за заместник-председатели Виктория Василева (Има такъв народ), Росица Кирова (ГЕРБ – СДС), Кристиян Вигенин (БСП), Атанас Атанасов (Демократична България), Мукаддес Налбант (ДПС), Татяна Дончева (Изправи се БГ! Ние идваме!).

На 30 юли 2021 г. президентът връчва проучвателен мандат за съставяне на правителство на кандидата за министър-председател на първата по численост в Народното събрание парламентарна група – Пламен Николов от ИТН. Точно една седмица по-късно, на 6 август, той връща изпълнения мандат на президента с проектокабинет, съставен само от лица на ИТН. На 9 август, от „Изправи се БГ! Ние идваме!“ обявяват, че няма да подкрепят проектокабинета на „Има такъв народ“, а същото заявяват и от „Демократична България“ един ден по-късно. От БСП пък казват, че няма да дадат подкрепата си, ако не бъде оттеглена кандидатурата на Петър Илиев за министър на вътрешните работи. Вследствие на всичко това в изявление, излъчено на 10 август по 7/8 ТВ, лидерът на ИТН Слави Трифонов обявява, че проектоправителството въобще няма да бъде внасяно за гласуване.

При втори мандат на хоризонта, още преди получаването му, от втората по численост парламентарна група – ГЕРБ – СДС заявяват, че ще го върнат веднага щом президентът им го предаде. Връчването на мандата е насрочено за 20 август, като един час преди срещата коалицията представя проекта си за правителство на пресконференция в централата на ГЕРБ. Предложеният състав на Министерски съвет е с председател Даниел Митов, и политически лица от ГЕРБ и СДС. То не получава необходимата политическа подкрепа от депутатите.

След като и трите проучвателни мандата за съставяне на правителство се провалят, президентът Радев разпуска 46-тото НС на 16 септември 2021 г., с което създава прецедент в историята на България – за трети път се разпуска парламент и се правят парламентарни избори, и за втори път в рамките на година се назначава служебно правителство.

Животът на 46-ия парламент е едва 56 дни.

Следващият 47-ият парламент е сформиран след изборите на 14 ноември 2021 г. /съвпадат с президентските избори и втория мандат на Румен Радев/, остава в историята с ключови политически битки. Първото му заседание е проведено на 3 декември и е открито от най-възрастния депутат – Силви Кирилов от ИТН (на 70 години). На него за председател на парламента е избран Никола Минчев (ПП), а за заместник-председатели Мирослав Иванов (ПП), Росица Кирова (ГЕРБ – СДС), Мукаддес Налбант (ДПС), Кристиян Вигенин (БСП), Ива Митева (Има такъв народ), Атанас Атанасов (Демократична България), Цончо Ганев (Възраждане).

На 11 декември 2021 г. президентът Румен Радев връчва проучвателен мандат за съставяне на правителство на кандидата за министър-председател на първата по численост в Народното събрание парламентарна група – Кирил Петков от „Продължаваме промяната“. Още същия ден той обявява пълния състав на проектокабинета с лица от ПП, БСП, ИТН. Два дни по-късно, на извънредно заседание на парламента на 13 декември 2021 г., кабинетът е избран със 134 гласа „за“ и 104 гласа „против“.

На 15 юни 2022 г. парламентарната група на ГЕРБ-СДС внася в деловодството на парламента проект на решение за гласуване на вот на недоверие на министерския съвет с министър-председател Кирил Петков, подписан от всички народни представители на партията вносител. В мотивите на вота на недоверие се казва, че кабинетът „Петков“ провежда икономическа политика и политика в сферата на публичните финанси (икономическа, енергийна, социална и пр.), които вече представляват риск за стабилността на държавата и благосъстоянието на българските граждани и бизнес“. Вотът получава подкрепата и на ИТН, ДПС и „Възраждане“. Седмица по-късно вотът минава. На 1 юли 2022 г. президентът Румен Радев връчва мандат на „Продължаваме промяната“ за съставяне на второ правителство в рамките на 47-oто народно събрание. Седмица по-късно „Продължаваме промяната“ връща неизпълнен мандата. На 14 юли 2022 г. ГЕРБ взема и връща втория мандат за съставяне на правителство, а на 18 юли БСП взема третия мандат за съставяне на правителство, но след преговори и излизането на ИТН от тях, БСП го връща на 28 юли 2022 г.

Животът на 47-ия парламент е едва 242 дни.

Поредните предсрочни парламентарни избори се състоят на 2 октомври 2021 г. Първото му заседание е проведено на 19, 20 и 21 октомври и е открито от най-възрастния депутат – Вежди Рашидов от ГЕРБ (на 70 години). След като на 19 и 20 октомври 2022 г. Народното събрание не избира председател, на 21 октомври Вежди Рашидов е избран за председател.

На 5 декември 2022 г. президентът Румен Радев връчва първия мандат за съставяне на правителство на ГЕРБ, които номинират проф. Николай Габровски за министър-председател. Седмица по-късно Габровски връчва изпълнен мандата с експертни лица, като на 14 декември депутатите гласуват само предложението за министър-председател – Николай Габровски, който не успява да събере нужната подкрепа. Структурата и състава на кабинета дори не са гласувани.

Вторият проучвателен мандат е връчен на 3 януари 2023 г. на ПП, които номинират за министър-председател Николай Денков. Партията внася в Народното събрание декларация с приоритети, чието одобрение поставят като условие да предложат структура и състав на Министерски съвет. На 6 януари декларацията е отхвърлена. На 9 януари акад. Николай Денков връща мандата неизпълнен.

Това принуждава Радев да връчи третия мандат, като отново избира БСП за тази цел. Корнелия Нинова насрочва лидерска среща за 20 януари, като се заканва, че ако на нея не се постигне съгласие за правителство, то тя ще върне мандата. На срещата идват само лидерите на ГЕРБ, ДПС и Български възход – Бойко Борисов, Мустафа Карадъйъ и Стефан Янев, а Нинова установява, че БСП няма никаква подкрепа за съставяне на правителство. Така Нинова връща неизпълнен мандата на президента на 24 януари, с което се слага край на опитите за съставяне на правителство в рамките на 48-ият Парламент.

Животът на 48-ия парламент е едва 107 дни.

И предпоследното, 49-то Народно събрание, не можа да изкара пълен 4-годишен мандат. То бе сформирано след изборите на 2 април 2023 година. Първото му заседание е проведено на 12, 13 и 19 април и е открито от най-възрастния депутат – Вежди Рашидов от ГЕРБ (на 71 години). След остри спорове как да работи това НС, двете водещи политически коалиции се разбраха да има ротация при избора на председател на НС, на шефовете на комисии в НС, на държавните компании, и др. След като на 12 и 13 април 2023 г. Народното събрание не успя да избере председател, на 19 април – след множество договорки между водещите ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, Росен Желязков бе избран за председател на Народното събрание с уговорката, че след три месеца ще се оттегли в полза на Никола Минчев.

На 15 май 2023 г. президентът Румен Радев връчи първия мандат за съставяне на правителство на ГЕРБ – СДС, които номинираха еврокомисаря Мария Габриел за министър-председател. БСП и ИТН се оттеглиха от преговорите за правителство, ден по-късно същото направиха и ПП–ДБ и „Възраждане“, което принуди Габриел да върне мандата неизпълнен.

На 29 май 2023 г. президентът Румен Радев връчи втория мандат за съставяне на правителство на ПП – ДБ, които номинират академик Николай Денков за министър-председател. След договорки в новата „сглобка“ ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ се разбраха за 9-месечно ротационно управление между ПП – ДБ и ГЕРБ – СДС. За първите 9 месеца министър-председател ще е академик Николай Денков, а за следващите 9 месеца – бившият еврокомисар Мария Габриел, гласеше договорката. И за да я спази, на 5 юни 2023 г. академик Денков върна изпълнен втория мандат в президентството, а оставката на кабинета бе гласувана ден по-късно в НС.

След продължителни преговори и публични спорове ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ не успяха да постигнат съгласие относно състава на правителство, ръководено от Мария Габриел, което я принуди да откаже всякакво участие в бъдещ кабинет. ПП-ДБ и ИТН също върнаха на Радев неизпълнени съответно втория и третия мандат.

Така животът на 49-ия парламент се ограничава до 434 дни.

След предсрочните парламентарни избори на 9 юни т.г., ГЕРБ-СДС отново остана първа политическа сила със своите 68 депутати. ДПС е на второ място с 47, ПП-ДБ – на трето, с 39 народни представители, „Възраждане“ – на четвърто, с 38 депутата, а пети са БСП – с 19 души в НС. ИТН остана над чертата с 16 души, а изненадата на този парламент е „Величие“, която успя да вкара 13 души. Как ще се състави нова коалиция – остава да видим, след като само ДПС обявиха, че биха работили с ГЕРБ; от ПП-ДБ вече оповестиха, че ще са „градивна опозиция“, „Възраждане“ не би подкрепило кабинет на ГЕРБ, БСП е в политическа криза след оставката на Корнелия Нинова, а „Величие“ има твърде малко депутати, за да е фактор.

Политическият възел се заплете още повече във вторник следобед, когато Борисов обяви, че ще предложи Рая Назарян за председател на 50-ото НС, а от ПП-ДБ и БСП побързаха да обявят, че няма да подкрепят кандидатурата й. I БГНЕС