Изминаха 100 години от жестокото убийство на българския историк, публицист, общественик и родолюбец Никола Милев, отдал голямата част от краткия си живот на борбата за освобождение на Македония, предаде репортер на БГНЕС.

На лобното му място в столицата бяха положени червени карамфили. Той е убит на 13 февруари, 1925 г., едва 43-годишен. Погребението му е едно от най-многолюдните в цялата българска история.

Милев е роден в с. Мокрени, Костурско, Егейска Македония (днес в Гърция) на 8 май, 1881 г. Завършва Галатасарайския лицей в Цариград и история във Виена. Преводач е в армията по време на Балканската война, а впоследствие преподавател в Софийския университет. Съветник е към българското представителство в Обществото на народите.
Привлечен е във ВМРО през 1919 г. от Тодор Александров и е в основата най-важните й легални прояви, особено на европейската сцена. Отпечатъкът му е сравним с този на Симен Радев.
Като директор на в. "Слово", осъзнавайки, че българските комунисти, под контрола на Москва, работят във вреда на българските интереси по Македонския въпрос, чрез вестника обосновава политиката на Цанковото правителство и подлага на безмилостна критика БКП.

Скоро след убийството на Александров, на 16 септември 1924 г. във в. ”Слово” проф. Никола Милев пише: „Извършено е едно от великите престъпления в българската история... Един голям човек на нашето племе и на нашето време си отиде, последван от скръбта и сълзите на цял един народ. Защото целият му живот бе една непрекъсната и фанатична служба на един народен идеал...”

Само няколко месеца по-късно същият вестник, чийто директор е Милев, ще съобщи и неговата гибел. Убит е от терористична група комунисти на булевард "Дондуков" в центъра на София. Преди смъртта му през 1925 г. Милев е трябвало да бъде изпратен в САЩ като дипломатически представител.

"Нито едно българско сърце... не може да забрави най-видния син на южно-македонския край... Страшното време, което преживяваме, ще вземе, може би, още жертви, но България няма да загине. Нека с тази вяра тачим скъпите покойници", пише в. "Слово".

Вестник "Демократически сговор" нарича покойника "труженик на перото, борец за законност и национална дисциплина."

Иван Михайлов също откроява качествата на Милев: "У него имаше чудно съчетание на кроткост и твърдо убеждение. От цялата му осанка, но особено от речта му, лъхаше някаква ангелска топлота и сигурност. Говореше просто и сърдечно. И всичко, що казва е с една приятна мярка. Спечелваше с такта си, будеше удивление с ума си, побеждаваше със скромността си. Той бе образец на просветен, културен български националист. Сред елита на българската интелигенция заемаше избрано място, каквото мъчно се запълва. Той бе из най-челните неколцина представители на българската публицистика. Българският му дух бе чист и твърд като диамант. А по възпитание, по култура бе истински европеец, от най-чиста проба... Да се стреля срещу човек като Никола Милев е много по-греховно, отколкото да се посяга на малко дете в люлка. Оставаме накрай величината на престъплението от национално гледище...".

Поклон пред делата на българина Никола Милев! | БГНЕС