Тази по-млада форма на заболяването е известна като ранно начало на болестта на Паркинсон (EOPD) и представлява уникално предизвикателство, когато става въпрос за диагностика и лечение.

Една от основните причини, поради които началната форма на Паркинсон е толкова трудна за ранно откриване, е, че симптомите ѝ често започват по незабележим, тих начин. За разлика от треперенето на ръцете или скованите движения, които обикновено се наблюдават при по-възрастните пациенти, по-младите хора може първо да забележат общи болки и страдания, стегнати мускули, които се усещат като възли, или леко треперене на ръката, докато си почиват.

Други признаци могат да бъдат по-бавните движения, несигурното ходене или намалената мимика на лицето. Тези промени могат да настъпят бавно с течение на времето, затова хората често предполагат, че просто са уморени, преуморени или остаряват.

Друг симптом, който може да се прояви години преди ясните проблеми с движенията, е този със съня. Изследователи от Орегонския университет по здравеопазване и наука са установили, че хората със състояние, наречено поведенческо разстройство на съня (REM), при което те физически действат в сънищата си, често развиват Паркинсон или свързани с него заболявания.

Това е особено често срещано при военни ветерани с посттравматично стресово разстройство. Всъщност 96% от хората, диагностицирани с REM, в крайна сметка развиват Паркинсон, понякога десетилетия по-късно. Макар че няма един тест, който да диагностицира Паркинсон в ранен стадий, нови изследвания проучват сканирането на мозъка и как то може да помогне за проследяване на промените в движението на мозъчните течности, което може да разкрие признаци на болестта преди появата на симптомите.

Проблемите с психичното здраве като депресия и тревожност също могат да бъдат ранни улики. Те често се отписват като обикновен стрес или житейски проблеми, но при някои хора всъщност са ранни признаци на мозъчни промени, свързани с Паркинсон. Други незабележими признаци могат да включват болка в ръцете или краката, която не изглежда да има физическа причина. Ако тези симптоми се пропуснат или се приемат за други проблеми, заболяването може тихомълком да се задълбочи.

Генетиката играе голяма роля при ранната поява на Паркинсон. Ако някой има член на семейството с това заболяване, неговият собствен риск може да е по-висок. Учените са открили няколко специфични гена, които са свързани с Паркинсон, включително LRRK2, PARK2 и PINK1.

Неотдавна изследователи от BGI Genomics идентифицираха нов ген, наречен CARS, като друга възможна причина. Знанието дали някой има една от тези генни мутации може да помогне на лекарите да следят за най-ранните признаци на заболяването и да започнат лечение по-рано.

Но само наличието на един от тези гени не означава, че човек непременно ще се разболее от Паркинсон. Други неща, като излагане на вредни химикали, повтарящи се травми на главата или други фактори на околната среда, също могат да повлияят на това кой се разболява и кой не. Ето защо е полезно да се разгледа цялата картина - гени, здравна история, начин на живот и околна среда.

Благодарение на съвременните технологии генетичните изследвания са по-достъпни и могат да дадат на хората подробен поглед върху техния генетичен състав. Тестове като клиничното секвениране на целия екзом (cWES) могат да помогнат на лекарите да открият генните мутации, свързани с Паркинсон.

Ако човек знае, че е изложен на по-висок риск, може да предприеме мерки навреме, като например да се храни здравословно, да спортува редовно и да остане умствено активен. Тези промени в начина на живот могат да помогнат за забавяне на заболяването или скоростта, с която то се влошава.

За съжаление много млади хора с Паркинсон се чувстват изолирани или неразбрани. Техните симптоми могат да бъдат пренебрегнати или погрешно диагностицирани поради убеждението, че Паркинсон засяга само възрастните хора. Това може да доведе до забавяне на получаването на грижите, от които се нуждаят. | БГНЕС