Откритията потвърждават съществуването на глимфатична система, която учените идентифицираха за първи път в мозъците на мишки през 2012 г.

Тази система пренася гръбначно-мозъчната течност (ГМТ) от външната част на мозъка във вътрешността му, като доставя хранителни вещества и отстранява отпадните продукти - като протеини, които образуват струпвания при болестта на Алцхаймер - от мозъчната тъкан.

От 2012 г. насам няколко пионерски проучвания показват, че глимфатичната система съществува и в човешкия мозък. Без обаче да се види движението на течността от външната страна на мозъка в пространството между невроните, тази идея оставаше много спорна сред учените.

„Самият аз винаги съм бил скептично настроен към нея и все още има много скептици, които не вярват. Именно това прави това откритие толкова забележително“, каза неврологът Хуан Пиантино от OHSU.

Пиантино и колегите му от OHSU са първите, които изобразяват безцветната течност, докато тя се влива в тъканта на жив човешки мозък, и резултатите подкрепят предишни изследвания.

Изследването е станало възможно със съгласието на петима възрастни, подложени на мозъчна операция, които са имали нужда от пренасочване на гръбначно-мозъчна течностза за процедурата.

Преди течността да бъде заменена, учените я маркират с тъмен контрастен трасиращ материал. По-късно специален вид ядрено-магнитен резонанс картографира къде в мозъците на хората е отишла течността.

Откритията показват, че човешкият мозък не абсорбира на случаен принцип ГМТ, както би направила една гъба. Вместо това течността прониква по-дълбоко в неврологичната тъкан, като следва следите на кръвоносните съдове.

Тези ясно очертани канали на ГМТ всъщност са увити около външната страна на кръвоносните съдове. Границите на тези „периваскуларни пространства“ са образувани от мозъчни клетки, които прилепват краищата си, за да създадат пропусклива бариера.

Някои учени предполагат, че именно тази мембрана позволява на ГМТ да се смесва с течността, която подслонява и поддържа мозъчните ни клетки, като доставя хранителни вещества и отстранява отпадъците.

Неврохирургът от OHSU Ерин Ямамото каза, че на изображенията от магнитно-резонансната томография от тяхното изследване „всъщност може да се види как тъмните периваскуларни пространства в мозъка стават светли“ с течение на времето, тъй като контрастният трасер се влива по-дълбоко.

„Това е доста подобно на изображенията при мишки“, добави тя.

Тези канали за ГМТ са били изобразявани и преди в човешки мозъци, но тъй като изследователите от OHSU са направили MRI сканирания 12, 24 и 48 часа след операцията, те са успели да проследят динамиката на течността по начин, който не е бил наблюдаван преди.

Откритията показват, че каналите за ГМТ не са застояли, изпълнени с течност структури, а „функционални канали“, които улесняват „разпределението на ГМТ в мозъка“. | БГНЕС