Дори след толкова години от създаването на свободна, автономна и независима хърватска държава, все още нямаме достъп до партийните, полицейски архиви, както и тези на зловещата УДБА - репресивната система на бившата, провалена Социалистическа федеративна република Югославия. 

Повечето от тези документи бяха (и все още са) собственост на бивши комунисти, а именно Социалдемократическата партия /СДП/, които са последователи на Тито/югославският диктатор/ и партията, и които никога не са се дистанцирали публично от това.

Част от тези архиви бяха предадени на Държавния архив, но едва през 1999 г., което означава, че другарите са имали достатъчно време да премахнат всичко, което не им харесва, просто да цензурират, цензурират и да правят каквото си искат с тази важна документация. Но това не беше само случаят с архивите на комунистическата партия, но и с документите след 1945 г. , които бяха свързани с прокуратурата, съдилищата и други държавни органи. Успях лично да се убедя в това, когато проучвах архивите. Това, което намерих, е достатъчно за една публицистично-документална книга, от поне 800 страници! А именно, начинът, по който Общинският комитет на Съюзът на комунистите на Копривница работеше и действаше, беше един и същ в цяла Югославия и на тази основа, вярвам, ще бъде възможно да се сглоби цялата „мозайка“ на едно провалено време, една провалена политическа система, срещу която хърватите въстанаха през 1991 г.

Най-интересното, когато се говори и пише например за дейността на съюза на комунистите, е фактът, че "всички знаят всичко", но когато ги помолиш да потвърдят знанията си с документи, малцина могат да го потвърдят по един или друг начин.

Защо "никой" или само няколко не искат публикуването на архивите, свързани със СК? Защо "никой" няма интерес да бъдат наказани тези, които са укривали и укриват документи от този период? Е, доколкото аз лично видях, нещата са много прости. Ако трябва да разкрием, да речем в Хърватия, кой и по какъв начин е управлявал в бивша Югославия, ще открием, че основният глас на всички нива се е държал от видни "среди" на Съюза на комунистите, в които (по-голямата част) са били активни, които са били във или около властта през всичките тези години. Освен това, отваряйки тези архиви, човек би научил също, че те са на важни позиции днес, от медиите до съдебната система, спорта и политиката, знаете ли кои? Ако не бивши видни партийци, то те са синове, дъщери или някой друг от най-близките роднини на бивш партиен лидер!

В града на „супата“, а именно Копривница, партията се ръководеше от години от Йелица Радойчевич, а след нея от Юлио Куруц, който от 1989 г. до преди две години ... беше главен изпълнителен директор на "Подравска банка". В тази среда е действал и бившият член на УДБА Павле Гажи, който според документите, с които разполагаме, вече е бил разобличен от Куруц по това (комунистическо) време, но явно нищо не се е случило и на двамата. Гажи беше „защитено лице“ до смъртта си, също като неговия „военен“ другар Йосип Манолич.

Когато представихме на Юлио Куруц, „купчината“ от документи, свързани с неговия (и друг) период начело на партията, човекът просто каза: „Що се отнася до мен, всичко това може да бъде публикувано. Такова беше времето!”

И партията имаше влияние върху всичко. С една дума, това, което е днешната прокуратура, бяха общински, окръжни и държавни "секретари" и техните помощници. „Никой“ дори не можеше да получи работа, ако партията не беше съгласна с това. Нито в детската градина!

Сред партийните документи открихме тези за телевизионни записи на развлекателни предавания в района на Копривница. Представете си, това не можеше да стане без одобрението на партията! За едно такова предаване дори създадоха специална "комисия", която следеше какво и как се снима, а самата Сръбската православна църква участва във финансирането на предаването.

Човек също не може да кандидатства за длъжности в прокуратурата или съдилищата без партийно одобрение. Да не говорим за работа в бившата полиция или дори за някоя "скромна" директорска работа. Обикновено Основните организации на СК дават и „характеристика“ за някой, който иска да се кандидатира за тези и други подобни длъжности, която най-често завършваше с това изречение: „От горното може да се заключи, че другарите А. Д. или Л.П. „Със своята отдаденост и ангажираност допринесе значително за работата на Общинската прокуратура в Копривница, както и на Общинската прокуратура в Копривница“  /10 февруари 1989 г./.

По-голямата част от целия избран по този начин персонал остана, за да продължи да върши работата си необезпокояван в новосъздадената Република Хърватия, която беше създадена с кръвта на хърватските защитници, особено тези, които са дали живота си. Характерното обаче и в случая е, че техните бащи и майки на тези най-важни постове най-често са били сменени (не по тяхна вина), както вече посочихме, от техните синове или дъщери.

Интересно е обаче, че много хора грешат, когато казват, че „всички, които са били в партията, са едно и също“. Това просто не е вярно. Повечето партийни членове нямаха почти никакво влияние върху общинската или държавната партийна политика. Те бяха нищо повече или по-малко от обикновени партийни "войници", които излизаха на преден план само когато идваше време за гласуване и за различни комунистически митинги, с югославското знаме в ръка. (както става и днес).

Факт е също, че най-високите управленски постове са били заемани от сърби или югославяни, каквито например в Копривница не са много и които са се самодекларирали като такива. Но "всички" "боготворяха" партията, дори и голяма част от онези, които днес се хвалят, че никога не са били в тази организация. I БГНЕС

Анализ на известния хърватски публицист и изследовател Младен Павкович.