Но обединен блок от прозападни опозиционни партии също обяви победа, твърдейки, че са получили колективно мнозинство, което създава предпоставки за конфронтация за бъдещето на кавказката държава.

На 26 октомври избирателите в страната с население от близо 4 млн. души се отправиха към урните в преломни избори. Те ще решат дали все по-авторитарната партия ГМ, която е на власт от 2012 г. и насочва страната към консервативен курс, отдалечаващ я от Запада и приближаващ я към Русия, ще си осигури още един четиригодишен мандат, съобщи "Гардиън".

Бидзина Иванишвили, милиардерът в сянка, основател на ГМ, обяви победата си малко след затварянето на избирателните секции в изборите, които бяха наречени най-значимите след независимостта от Съветския съюз през 1991 г.

„Рядък случай в света е една и съща партия да постигне такъв успех в такава трудна ситуация - това е добър показател за таланта на грузинския народ“, заяви Иванишвили, смятан за най-влиятелната фигура в страната.

Ако централната прогноза за изборите се запази, ГМ ще си осигури парламентарно мнозинство, осуетявайки надеждите на опозицията за прозападна коалиция от 4 блока и на практика спирайки стремежа на страната за интеграция в ЕС.

Съперничещите си проучвания на изхода от изборите предложиха силно различаващи се прогнози: 3 от тях сочеха, че опозицията ще получи мнозинство, докато други предвиждаха комфортна победа за управляващата партия ГМ.

Екзитполовете на проопозиционните канали „Формула“ и „Мтавари Архи“ показаха големи печалби за прозападните опозиционни партии, които според тях ще могат да сформират мнозинство в 150-местния парламент. Според екзитпол на подкрепящия „Грузинска мечта“ телевизионен канал „Имеди“ управляващата партия ще получи мнозинство от 56%.

„Екзитполовете показват впечатляваща разлика от 10% в полза на опозицията. Вярваме, че грузинската общественост е гласувала ясно за бъдеще в сърцето на Европа и никакви пози няма да променят това“, заяви Тинатин Бокучава, лидер на най-голямата опозиционна партия Обединено национално движение (ОНД), призовавайки партия ГМ да се оттегли.

През последните 3 десетилетия Грузия поддържа силни прозападни стремежи, като според социологически проучвания до 80% от населението на страната подкрепя присъединяването към ЕС. През последните години обаче правителството, ръководено от „Грузинска мечта" , все повече се отдалечава от Запада в полза на Русия, като проявява нежелание да осъди Москва за нахлуването ѝ в Украйна.

Мнозина очакваха, че ГМ ще стане най-голямата партия, но може да не получи мнозинство и да се бори за съставяне на правителство, тъй като всички останали блокове отказват да си сътрудничат с нея.

Тя беше изправена пред безпрецедентно обединение на 4 прозападни опозиционни сили, които обещаха да сформират коалиционно правителство, за да я свалят от власт и да върнат Грузия на пътя към присъединяване към ЕС.

Най-голямата опозиционна сила е дясноцентристката партия UNM, основана от бившия президент Михаил Саакашвили, който е в затвора по обвинения в злоупотреба с власт, които според съюзниците му са политически мотивирани.

Проучванията на опозицията на изхода от изборите предвиждаха, че партията UNM ще заеме 2 място, следвана от Коалицията за промяна - алианс, който обединява няколко партии, ръководени от бивши лидери на UNM.

Резултатите ще бъдат следени отблизо в Москва и Брюксел, като ЕС заяви, че вотът ще определи перспективите на Тбилиси за присъединяване към блока.

„Грузинска мечта" води кампанията си с обвинения, че прозападната опозиция се опитва да въвлече Грузия в конфликт от типа на този в Украйна. През 2008 г. Грузия водеше война с Русия, която продължи 5 дни, но остави дълбоки белези, а нахлуването в Украйна накара някои в страната да се опасяват от възможните последици от провокирането на Русия чрез приближаване към Запада.

Критиците обвиняват партията и в планове да насочи страната в авторитарна посока, след като Иванишвили обеща да забрани всички водещи опозиционни партии и да отстрани опозиционните депутати, ако партията му бъде преизбрана.

„Правителството открито обещава да превърне Грузия в еднопартийна държава - ход, който е безпрецедентен в съвременната история на Грузия“, казва Тина Хидашели, председател на неправителствената организация „Гражданска идея“ и бивш министър на отбраната.

Пред избирателните секции в централната част на Тбилиси някои гласоподаватели подкрепиха това мнение.

Подкрепата за прозападните опозиционни групи обикновено идва от градските и по-младите избиратели, които си представят политическото си бъдеще с ЕС

Други грузинци обаче заявиха, че са гласували за управляващата партия, вярвайки, че тя е единствената сила, която може да предпази страната от война с Русия.

„В момента се нуждаем от стабилност и приятелски отношения с Москва“, каза Елене Кикнадзе, 74-годишна жена.

Гласувайки за ГM, тя каза, че това ще гарантира, че Грузия ще запази „традициите си“, имайки предвид консервативните й ценности, включително противопоставянето на правата на ЛГБТ+ хората.

„Нека Европа да има своите свободи. Не ни трябват гей паради в тази страна“, добави тя.

Управляващото грузинско правителство, което е свързано с дълбоко консервативната и влиятелна православна църква, се опитва да стимулира антилибералните настроения, като води кампания за „семейните ценности“ и критикува това, което представя като западни ексцесии.

През лятото парламентът прие закон, с който се налагат строги ограничения на правата на ЛГБТ+ - стъпка, която според критиците отразява законите, приети в съседна Русия, където властите прилагат редица репресивни мерки срещу сексуалните малцинства.

Известната с разединението си грузинска опозиция се опита да се обедини, като създаде четири проевропейски блока, които подкрепиха Грузинската харта - инициатива, предложена от прозападния президент на страната Саломе Зурабишвили, с която ги призова да попречат на ГM да сформира коалиция и да остане на власт.

Зурабишвили, чиято роля е до голяма степен церемониална, написа в изборния ден в X: „Европейският грузинец печели с 52%“.

Миналата година ЕС предостави на Грузия статут на страна кандидатка за членство, но отложи кандидатурата ѝ в отговор на приетия през май спорен законопроект за „чуждестранните агенти“, според който медиите и неправителствените организации, получаващи повече от 20% от финансирането си от чужбина, трябва да се регистрират като „агенти на чуждо влияние“.

Законопроектът, който предизвика седмици на масови протести през пролетта, беше наречен „руски закон“ от критиците, които го сравняват със законодателството, въведено от Кремъл преди десетилетие, за да заглуши политическото несъгласие в медиите и на други места.

Независими неправителствени организации предупредиха, че ГМ ще се опита да подкопае парламентарните избори, разчитайки на своите „административни ресурси“ - общ термин, който включва притискане на държавните служители да гласуват и предлагане на парични помощи на гласоподаватели, предимно от селските райони.

Сутринта на 26 октомври в интернет се разпространиха няколко видеоклипа, на които се вижда, че в различни избирателни секции в Грузия се извършва подправяне на бюлетини и сплашване на гласоподаватели.

„Главорезите на Бидзина Иванишвили отчаяно се опитват да се задържат на власт и ще прибягнат до всичко, за да подкопаят изборния процес“, заяви Бокучава, лидерът на Движението за обединение на народите (ДОН), докато течеше гласуването.

Опозицията предупреди, че управляващата партия може да се опита да манипулира резултатите, което може да предизвика масови протести, евентуално последвани от жестоки полицейски репресии.

„Със сигурност не очаквам грузинците да толерират изборни измами. Хората няма да стоят безучастни, когато им се отнема бъдещето“, заяви Бокучава. | БГНЕС