Българските граждани категорично няма да обеднеят от влизането си в еврозоната. Това заяви пред БГНЕС икономистът и финансов анализатор Борис Петров.

С него коментираме един от най-големите заблуди и митове във връзка с предстоящото приемане на единната валута, с които българското общество бива сплашвано.

Основание за неговия категоричен отговор му дава едно малко позабравено вече от българите събитие от средата на 1999 г., когато премахнахме многото нули или т.нар. деноминация. „Тази операция представляваше смяната на старите левови банкноти с такива с нова номинална стойност. Операцията по въвеждането на евробанкнотите и монетите ще има абсолютно същият ефект. Разликата ще бъде само в това, че на тях ще бъдат образите и символите на Обединена Европа“, заяви финансистът. 

Според него повишение може да се очаква само на цените на стоките, които са с много ниска абсолютна стойност, под 2 лева.  

Един от въпросите, който най-много вълнува българските граждани е как ще се отрази еврото на лихвите по кредитите и влоговете. 

„Лихвите по кредитите и влоговете ще станат по-гъвкави. Особено това важи за влоговете, където спестителите могат да получат по-висока лихва. Това произтича от факта, че банките в еврозоната оперират в малко по-различна система на управление на ликвидността“, заяви Борис Петров. 

Той обясни, че в България банките са свръхликвидни и това е резултат от високите минимални задължителни резерви, които БНБ определя, докато в еврозоната те оперират в условията на дефицит на резерви. „Съответно цената на влоговете е по-висока и малко по-гъвкава. Това всъщност ще стимулира спестителите у нас“, уточни анализаторът. 

Борис Петров очаква лихвите по ипотечните кредити да се запазят на настоящите нива и не вижда фактори, които могат да ги променят в средносрочен план. А в дългосрочен план върху тях ще влияе паричната политика на Европейската централна банка. „И тук няма абсолютно нищо притеснително. Лихвите по кредитите са изключително атрактивни, особено по жилищните кредити и както добре знаем това е цената на бума на имотния пазар“, подчерта финансистът. 

Един от най-често срещаните мотиви срещу приемането ни в еврозоната е твърдението, че българската икономика не била готова за нея. „Нека да бъдем честни пред себе си, ние сме част от еврозоната преди тя да бъде създадена“, заяви Борис Петров и обясни, че това е станало с обвързването на българския лев с германската марка през 1997 г., която впоследствие беше заменена с еврото. „Нищо не се промени между 1997 и 2001 г., когато влезе еврото и беше създадена еврозоната и нищо няма да се промени между 1 януари 2025 г. и 1 януари 2026 г., когато ще сменим левовете с банкноти и монети в евро“, подчерта анализаторът.

Ползите от влизането ни в еврозоната ще бъдат не само в нарасналия туристически поток към България и търговията. „Ще има и чисто имиджов ефект, защото българските активи вече ще бъдат част от активите на всички държави, които са членки на еврозоната и на практика ще бъдат приемани с по-висок статут в качеството на това, че еврото е втората по големина резервна валута използвана в международни транзакции“, заяви финансистът. 

В чисто практически план българските граждани ще забогатеят и това се доказва от данните на всички централноевропейски и балтийски държави, които са членки на еврозоната. „Самият процес на присъединяване също е свързан с нарастване на благосъстоянието и доходите и този ефект го наблюдаваме и у нас през последните години в растежа на реалните ни доходи. Той изпреварва растежа на всички държави в еврозоната в момента, така че ние забогатяваме по-бързо, отколкото другите държави в еврозоната“, подчерта Борис Петров. І БГНЕС