В случай че Европа още не беше нащрек досега, зашеметяващото изтичане на информация за разговорите в Signal между Джей Ди Ванс и други високопоставени служители от администрацията на Тръмп е пореден знак, че Старият континент има мишена на гърба си.

Подчинените на Тръмп предоставиха погрешка на журналиста Джефри Голдбърг от „Атлантик“ място на първия ред при планирането на удари срещу хутите в Йемен. На пръв поглед атаката срещу хутите е свързана в много по-голяма степен с политиките на администрацията за защита на морската търговия и сдържане на Иран, отколкото с опасенията ѝ, че Европа се възползва от разходите за отбрана и военните сили на САЩ. Ванс обаче изглежда бе решен да изтъкне своята позиция.

„Смятам, че правим грешка“, написа Ванс, като добави, че докато само 3% от търговията на САЩ минава през Суецкия канал при 40% от европейската търговия. „Съществува реален риск обществеността да не разбере това или защо е необходимо“, добави той. „Най-сериозната причина да направим това е, както каза [Тръмп], да изпратим послание“.

Ванс заяви, че за пореден път Щатите вършат онова, което Европа трябва да прави. Тезата е в съответствие с неговите предишни аргументи, че САЩ плащат прекалено много за европейската сигурност, както и с подигравката, която той демонстрира към европейските съюзници (конкретно Великобритания и Франция), когато ги описа като „някаква случайна страна, която не е водила война от 30 или 40 години“. (И двете страни воюваха в Афганистан, а Обединеното кралство воюва заедно със САЩ в Ирак).

Именно по време на тази политическа дискусия, както пише Голдбърг, той се убедил, че чете реплики на истинския Ванс, както и на министъра на отбраната Пийт Хегсет, съветника по националната сигурност Майкъл Уолц и старшия съветник на Тръмп Стивън Милър.

След това Ванс прави още една крачка напред. Той мълчаливо призна разликата между неговата външна политика и тази на Тръмп, като каза, че ударът ще подкопае европейската политика на президента - политика, която беше водена от Ванс в разединяващата му реч на Мюнхенската конференция по сигурността, където той обвини европейските лидери, че са "избягали" от собствените си избиратели.

„Не съм сигурен, че президентът осъзнава колко несъвместимо е това с неговото послание към Европа в момента“, написа Ванс. „Съществува допълнителен риск да станем свидетели на умерен до силен скок в цените на петрола. Готов съм да подкрепя консенсуса на екипа и да запазя тези опасения за себе си. Но има силен аргумент за отлагане на този въпрос с един месец, извършване на работа по разпространение на послания за причините, поради които това има значение, установяване на състоянието на икономиката и т.н."

Посочените в разговора лица отразяват и нарастващото влияние на вицепрезидента в кръговете, определящи външната политика на САЩ. Ванс определи за свой представител Анди Бейкър, негов съветник по националната сигурност, който помогна за сформирането на преходния екип в Пентагона. Хегсет посочи Дан Колдуел, водещ привърженик на „сдържаността“ при упражняването на външната сила на САЩ в чужбина с цел защита на Европа и противодействие на съперници като Русия, което показва присъствието на екипа на Ванс и на високи нива в Пентагона.

В същността си разногласията показаха, че възгледите на Ванс за външната политика не съвпадат напълно с тези на Тръмп. Тръмп в общи линии вижда световната политика като транзакции и оптимистите в Европа твърдят, че той може да наложи положителен резултат, като принуди европейските държави да харчат повече за бюджети за отбрана. Но Ванс изглежда далеч по-конфронтационен и принципен в антипатията си към трансатлантическия съюз и атакува европейските лидери за това, че подкрепят ценности, които според него не са в унисон със САЩ.

Поради тази причина Ванс е дори още по-опасен за Европа. Ръководителят на европейската външна политика Кая Калас обвини Ванс, че "се опитва да се скара “ с европейските съюзници. Друг европейски дипломат заяви: „Той е много опасен за Европа... може би най-опасният в администрацията.“ Според трети Ванс е „обсебен“ от идеята да вбие клин между Европа и САЩ.

Обратно в чата някои от участниците се опитаха внимателно да успокоят Ванс. Хегсет заяви, че ударът ще насърчи „основните“ американски ценности, включително свободата на корабоплаването, и ще установи възпиращо действие. Но той посочи, че ударите могат да изчакат, ако това е необходимо. Уолц, традиционалист в областта на външната политика, каза: „Съединените щати ще трябва да отворят отново тези морски пътища.“ Той обаче се съгласи, че администрацията се стреми да „ компилира свързаните с това разходи и да ги стовари върху европейците“.
„Ако смятате, че трябва да го направим, нека да го направим. Просто мразя отново да спасявам Европа“, отговори Ванс. Хегсет изрази съгласие: „напълно споделям ненавистта ви към Европа. Това е ЖАЛКО.“ Но, добави той, „ние сме единствените на планетата, които могат да свършат тази работа“.

Милър, довереникът на Тръмп, на практика приключи разговора, като изтъкна, че президентът е бил ясен. „Зелена светлина, но скоро ще изясним на Египет и Европа какво очакваме в замяна“.
В широк план политиките на администрацията по отношение на Европа влизат във фокус. Малцина са тези, които се обявяват в подкрепа на НАТО или на Европа като цяло. В интервю за подкаст този уикенд висшият пратеник на Тръмп Стив Уиткоф изказа мнение за потенциала на икономиките от Персийския залив да заменят тези на Европа. „Това може да бъде много по-голямо от Европа. Днес Европа е нефункционална“, смята той.
Тъкър Карлсън, водещ и друг довереник на Тръмп, се съгласи. „Това би било добре за света, защото Европа умира“, каза той. | БГНЕС

--------------

Андрю Рот е кореспондент по глобалните въпроси на в. „Гардиън“ във Вашингтон