Има два аналитични принципа, които си заслужава да бъдат повторени, преди да се запознаем с множеството мита, които администрацията на Тръмп въведе миналата седмица. Първият е, че сме навлезли в нестабилен световен ред – състояние, в което една геополитическа епоха преминава в следващата. Всички неща, които са били сигурни в миналото, са станали несигурни – бурята преди затишието, която приложих към политиката на САЩ.

Второто е разграничението между геополитически императиви и геополитическо инженерство. Геополитическите императиви принуждават държавите да действат по определени (и предвидими) начини. Геополитическият инженеринг е начинът, по който страните управляват своите геополитически императиви – процес, който изисква балансиране на вътрешната политика на държавата между тези, които приветстват новата реалност, и тези, които ѝ се противопоставят. Резултатът е предвидим, дори ако процесът, в който той се появява, е по-малко предвидим, освен резултата, продиктуван от геополитическата реалност.

Като се има предвид това, настоящата геополитическа реалност е следната: Световният ред, който е съществувал през XX век, е ерозирал и се подготвя нова ера. Намираме се в период, в който нормите от миналия век вече не са актуални. Това е рядко и тревожно време, но в цялата човешка история това е било нормална аномалия.

Редът от последните около 100 години започна със западноевропейските империи, които използваха достъпа си до Атлантическия океан, за да доминират в голяма част от останалия свят, особено в неевропейските части на Източното полукълбо. Източна Европа до голяма степен беше изключена от имперската власт. Обединеното кралство получи лъвския пай от имперското богатство, следвано от Франция, Испания и Нидерландия. Фактът, че континентът е толкова разпокъсан на независими държави, прави войната неизбежна.

Този европейски век се състои от три различни фази. Първата е опитът на Германия да преструктурира своя империум и по този начин Европа, което води до Първата световна война. Втората фаза е Втората световна война, която води до слаба и разделена Европа, но до възход на Съветския съюз и САЩ. Тяхната нужда от достъп до Атлантическия океан и от контрол над Атлантическа Европа доведе до третата фаза – Студената война. САЩ и Съветският съюз си поделят Европа. Вашингтон получава западната част, а Москва – източната. Последвалият конфликт включваше конфронтация в Европа по протежение на разделението между Изтока и Запада и, от решаващо значение, глобална война за остатъците от европейските империи. В Африка и Азия, Близкия изток и Южна Америка се водеха преки войни, прокси битки, тайни и явни операции, винаги ограничавани от геополитическата реалност на взаимното гарантирано унищожение чрез ядрена война.

Централно място в стратегията на САЩ за Студената война заема създаването на икономическа система, която да е в полза на Вашингтон за сметка на Москва. Икономическите ползи от съюзяването със САЩ бяха по-големи от ползите от съюзяването със СССР. Москва можеше да предложи подкрепа на режимите, които управляваха дадена държава, но не и на самата държава. САЩ можеха да направят и двете. Вашингтон използваше огромното си богатство, за да управлява Западна Европа и т.нар. Трети свят. Той разработи стратегия за либерализиране и улесняване на търговията в целия капиталистически Запад, ръководен от САЩ. Тази стратегия включваше мита, които позволяваха на възстановяващите се европейски икономики и на нововъзникващите икономики от Третия свят да получат достъп до американския пазар. По този начин свободната търговия, като принцип, ако не и като реалност, се превърна в основно оръжие в Студената война, което помогна за възстановяването на Западна Европа и за подкопаването на Съветския съюз. Това не беше евтино, но САЩ бяха в състояние да платят сметката. Богатството на САЩ позволяваше на икономиката им да функционира ефективно въпреки небалансираните мита и чуждестранната помощ. Тя беше успешна и от политическа гледна точка; вътрешните цени в САЩ останаха ниски поради ниските разходи за вносните стоки, произведени с евтина работна ръка. Това беше печелившо както за САЩ, така и за техните държави клиенти.

В някои отношения Студената война надживя падането на комунизма. Русия остана военна сила, а САЩ продължиха стратегията си на военна и икономическа война. Но войната в Украйна беше истинският пирон в ковчега на Студената война. Ограниченията на руската военна и икономическа мощ принудиха Вашингтон да преразгледа императива си да се противопостави на Русия, защитавайки Европа, и всъщност самата стойност на икономическото измерение на Студената война. Прехвърлянето на индустриалното производство в районите на разпадналия се европейски алианс създаде в САЩ система на зависимост от чуждестранното производство.

На прост език това означава, че спирането или прекъсването на износа от тези страни, особено от Китай, може да подкопае американската икономика. Страните, от които САЩ зависеха, бяха подвластни на вътрешни сили като стачки, въстания, преврати и т.н. Финансовите разходи и ползи за САЩ в тези отношения се промениха, а рисковете от зависимостта стават все по-големи с увеличаването на офшоринга. Например Китай може да реши да се откаже от икономическите ползи от износа за САЩ в полза на политическите или военните ползи от отслабването на американското производство. Стачките или вълненията в Европа могат да направят същото, дори и без намерение да навредят на САЩ.

Свободната търговия – или търговията, при която митата укрепват финансите на други държави и отслабват икономиката на купувача – може да стане толкова крайна, че рисковете да надхвърлят ползите. Финансовото измерение може да бъде положително или отрицателно за дадена страна, но наличието на произведени стоки зависи не само от ползите за страните износителки, но и от геополитическите амбиции (и стабилността) на тези страни. Китай е исторически нестабилна страна. Други държави са повече или по-малко нестабилни. Опасността от страна, която не е в състояние да продължи да доставя основни продукти за САЩ поради амбиции, война или нестабилност, се увеличава, доколкото тя разчита на вноса, за да задвижи собствената си икономика.

Наличността и ниските цени не са гарантирани в международната търговия. САЩ създадоха система, която на теория е полезна, но на практика е уязвима от вътрешни събития в страните износителки. Въпреки това, съпроводена от ускоряващите се финансови дисбаланси, системата стана остаряла. Ето защо не е изненадващо, че с отшумяването на руската заплаха САЩ променят стратегиите си, включително по отношение на търговията.

Преминаваме от процес на императиви, породени от геополитически реалности, към проектиране на нова реалност. Финансовите въпроси са част от икономическия процес, така както военните въпроси са част от географския процес, а и двата са част от геополитиката. Неотдавнашният ръст на митата е част от реинженеринга на финансовата система. Докато широкият геополитически анализ има смущаваща елегантност, инженерингът има по-подробна реалност. Помислете за една река и проектирането на мост над нея. Течението на реката е предвидимо. Инженерингът е по-сложен и податлив на грешки. Когато разглеждаме неотдавнашните действия на президента Доналд Тръмп, реката трябва да бъде прекосена, но изграждането на мост е сложно и несигурно – и податливо на грешки. Следователно трябва да се разработи проект за предефиниране на системата, въпреки че резултатът от първоначалните действия на Тръмп е несигурен, дори ако намерението им изглежда ясно.

Намерението му е да шокира системата и предполагам, че да отвори вратата за по-прецизно проектиране, макар че то трябва да бъде демонстрирано в историята и след това или да бъде кодифицирано, както беше предишната система, или бързо да бъде отхвърлено като икономически провал. Съществуват много икономически интереси в сектори на американската икономика, където непосредствената полза надхвърля дългосрочните рискове, както и в сектори, където финансовата реалност вече е оказала голямо влияние. Тръмп очевидно се опитва да свърши колкото се може повече работа в рамките на първите си 100 дни – преди да приключи медения месец. Остават около 20 дни и след като демократите се възстановяват от шока от поражението, а републиканците са неуверени, но все още лоялни, Тръмп може да заключи, че дългосрочното планиране и изграждането на коалиции са невъзможни. Но както са правили и други президенти преди него, той действа бързо и драстично, надявайки се да ревизира по-късно при необходимост. Това е инженерен въпрос – да се действа с неочаквана бързина по привидно непоследователен начин, да се преструктурира, когато е принуден да отстъпи от силната опозиция в национален и международен план, но след като е установил стратегическия принцип за преговорите, който ще конструира резултата.

Наложително е да се премине отвъд търговската система, която слабостта на Русия направи остаряла. Това поведение не е безпрецедентно и не е измислено от въздуха. Но инженерството е мястото, където живее несигурността. Нестабилният свят се опитва да намери нова основа. | БГНЕС

-----

Джордж Фридман, „Геополитикал фючърс“