Френската крайна десница планира да събере привърженици днес след като нейната лидерка Марин льо Пен беше осъдена за присвояване и ѝ беше забранено да заема публични длъжности. 

Този ход вероятно ще я изключи от президентските избори през 2027 г.

Бомбеното съдебно решение зашемети френската политическа върхушка, като дори някои от най-яростните ѝ противници заявиха, че на крайнодясната лидерка трябва да бъде позволено да се кандидатира на вота през 2027 г. Тя е подала жалба.

„Народе на Франция, нека се мобилизираме, за да защитим свободата, да спасим демокрацията и да подкрепим Марин!“, написа партията на Льо Пен „Национален сбор“ (НС) в X преди протеста в Париж.

Социологическите проучвания сочат, че 56-годишната Льо Пен с лекота би спечелила първия тур на президентския вот в два тура, ако се кандидатира - последното проучване на социологическата агенция Elabe за телевизионния оператор BFMTV, показва, че тя ще получи до 36% от гласовете.

Тя се определя като „фаворит“ за наследник на президента Еманюел Макрон.

На 31 март Льо Пен беше призната за виновна в присвояване на средства и получи частично условна присъда и незабавна забрана да заема публични длъжности, предаде АФП.

Поддръжниците ѝ определиха решението като политически мотивирано, но Макрон настоя, че френската съдебна система е „независима“.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп нарече присъдата „лов на вещици“ от страна на „европейските левичари, които използват законови средства, за да заглушат свободата на словото и да цензурират своя политически опонент“.

Министър-председателят Франсоа Байру отхвърли тази забележка като „намеса“ във френските дела, в интервю за вестник, публикувано в събота.

Той добави, че не е „нито здравословно, нито желателно“ да се организира демонстрация срещу решението на съда, като настоя, че френските институции позволяват „разделението на властите и защитата на правосъдието“. | БГНЕС