Това е съдебно събитие със силни политически последици. Евгения Гуцул, башкан (областен управител) на Гагаузия, автономен район в южната част на Молдова, е арестувана на летището в Кишинев на 25 март вечерта. 

Тя е планирала да пътува до Москва, което изглежда като изтичане на информация: сутринта антикорупционната прокуратура е обявила, че прокурорите са приключили с представянето на доказателства по наказателно дело, в което тя е обвинена в съучастие в незаконно финансиране на политическа партия от „организирана престъпна група“. Това дело се разследва от април 2024 г.

Молдовските власти обаче я арестуваха по друго наказателно дело - за изборна измама и купуване на гласове по време на избирането ѝ за башкан през април 2023 г. 

Начело е била същата „организирана престъпна група“: тази на олигарха Илан Шор, бежанец в Москва, след като е прекарал известно време в Израел, избягал от Молдова през 2019 г. 

Илан Шор е осъден от молдовските съдилища за кражба на един милиард долара в банкова измама, която се превърна в тъжен символ на епохата, когато Молдова беше завладяна от олигархична власт, с Влад Плахотнюк на върха на пирамидата. Оттогава Илан Шор промени имиджа си, превръщайки се в главния проводник на кремълските интереси в Молдова.

„Илан Шор завладя Гагаузия с пари и благодарение на мълчанието на останалите политически играчи“, обясни гагаузкият журналист Михаил Сиркели, основател на независимата медия Nokta. 

Той изрази съжаление от факта, че местните политици не са направили нищо, за да се справят сами със ситуацията, което е принудило Кишинев да се намеси. 

38-годишната Евгения Гуцул е посредник на Илан Шор в Гагаузия, което ѝ позволява да бъде избрана за башкан, когато е напълно непозната. 

„Днес ръководството на област Гагаузия се контролира изцяло от Илан Шор“, каза Михаил Сиркели. 

Регионът е важен политически актив за Русия: през октомври 2024 г. на референдума за присъединяване на Молдова към Европейския съюз той се показа като по-проруски настроен от самата сепаратистка република Приднестровие.

След ареста ѝ Евгения Гуцул изигра картата на „политическото преследване“, като призова Ердоган и Путин да се намесят и да принудят Кишинев да я освободи. 

„Уважаеми Владимир Владимирович Путин, моля Ви, използвайте целия арсенал от дипломатически, политически и правни механизми, за да окажете натиск върху молдовските власти“, пише тя от следствения арест. 

Пред молдовското посолство в Москва дори беше организирана демонстрация в подкрепа на обвиняемата с плакати „срещу режима на Майя Санду“. 

На някои плакати молдовската президентка беше карикатурно изобразена в нацистка униформа.

Реакцията на Кишинев беше иронична, подобно на украинските власти, когато реагират на пропагандата на Кремъл: молдовското министерство на външните работи „оцени високо възможността да се организират демонстрации в Москва“. 

„Радваме се, че молдовците учат руснаците на културата на протеста“, се казва в изявление на министерството.

За Михаил Сиркели Евгения Гуцул „действа в съответствие с най-добрите традиции на Кремъл. Видяхме абсолютно същата ситуация в Крим и Донбас през 2014 г.“. 

Единствената разлика е, че Гагаузия няма пряка граница с Русия. „Кремъл от дълго време се опитва чрез Шор да тласне Гагаузия към дестабилизиращи и кървави действия, което очевидно не дава резултат“, продължи Михаил Сиркели. 

В този контекст Евгения Гуцул се опитва да предостави на Кремъл претекст или поне хляб за пропагандата си, че рускоговорящите са потиснати, което далеч не е очевидно в Молдова.

„Един от факторите за успеха на Кремъл в постсъветското пространство е фактът, че никой не посяга на неговите интереси“, обяснява Михаил Сиркели. 

В този контекст арестът на Евгения Гуцул показва - или има за цел да покаже - че „Кишинев не се страхува да предприеме действия срещу мрежата за влияние на Кремъл в Молдова“.

Правните действия няма да са достатъчни, за да се откъсне регионът на Гагаузия и националните малцинства в по-широк смисъл от хватката на Москва, която остава по-привлекателен полюс от ЕС. 

„Живеем в страна, в която около 20 % от населението са национални малцинства и която е кандидат за членство в ЕС, но в която няма нито една адекватна държавна политика в областта на националните малцинства“, посочи Михай Пейков, журналист и директор на неправителствената организация Център за граждански инициативи за националните малцинства.

„Живеем в страна, в която са създадени центрове за борба с пропагандата, но без ясно изразена стратегия или специалисти, способни да работят с етническите общности - продължи той, - в страна, в която малцинствата се използват като инструмент в политическите игри, но нямат реални възможности да се чуе гласът им. В страна, в която се говори за борба с руското влияние, но не е създадена алтернатива, която да позволи на етническите общности да излязат от информационната сфера на езика, който разбират [руски]. И най-вече в страна, в която властите, политиците, експертите и журналистите постоянно ни обсъждат, но почти никога не са с нас.“ 

Кремъл е превърнал тази слабост в  свое оръжие, каза още той. 

Кои са гагаузите и каква е тяхната връзка с българите?

Гагаузите са тюркоезична етнографска група с православно вероизповедания. Няма единно мнение за техния произход. 

Според някои учени те са наследници на прабългарите или са близки до други тюркски племена, които си взаимодействат с българите. Една от най-силните теории е, че те са турцизирани православни българи.

В днешна Гагаузия те се преселват през ХІХ заедно с бесарабските българи от териториите на България, която по това време е под османска власт. В Руската империя те се заселват в Бесарабия, която днес е поделено между Молдова и Украйна още от съветско време. По време на Сталин са били репресирани. 

Днес освен в Гагаузия те живеят в България, Румъния и Турция. След разпадането на СССР те са покровителствани както от Русия, така и от Турция. І БГНЕС