България и Словакия са много приличащи си държави, с много сходства в изключително много направления и трябва да се възползваме от това, заяви днес министърът на външните работи Георг Георгиев.

Той проведе срещата с министъра на външните работи и европейските въпроси на Словашката република Юрай Бланар, който е на еднодневно работно посещение в София, предаде репортер на БГНЕС. 

Със Словакия имаме дълга традиционна и историческа добра връзка, подчерта Георгиев и продължи: Връзка, която се базира на споделени общи визии и ценности. Връзка, която е скрепена и с членството ни в Европейския съюз (ЕС) и НАТО. Засилваме взаимоотношенията си. Те са установени, ясни и категорични. Предизвикателствата пред нас са много, но пък и хоризонтите, които се откриват пред нас – също. 

Българският външен министър отбеляза, че Словакия е държава със силна индустрия и с висока добавена стойност. „От своя страна България също има своите силни постъпления“, каза Георгиев и посочи икономическа среда, която насърчава инвеститори и предприемачи.  

Външният министър подчерта, че енергийната диверсификация за България е от ключово значение. 

Георгиев съобщи, че двамата първи дипломати са обсъдили теми, които са свързани с енергийните доставки и с възможностите, които предоставя българската газопреносна мрежа. 

Министър Георгиев съобщи, че заедно със словашкия му колега са обсъдили темата, свързана с опазването на външните граници на ЕС и борбата с нелегалната миграция. Той открои, че Словакия бе един от най-силните поддръжници за присъединяването на България към Шенгенското пространство. 

Българският външен министър посочи и че Словакия е страна, която участва в мисиите на „Фронтекс“. 

Георгиев отбеляза още, че енергийната диверсификация дава увереност не само на България, но също така и на целия регион. „Обсъдихме теми, които са свързани с енергийните доставки, с възможностите, които предоставя българската газопреносна мрежа, инвестиции в транспорта на енергийни ресурси“, допълни още той. 

Георгиев увери, че България ще продължи да изпълнява своите ангажименти, свързани с опазване на границите на страната ни и на целия ЕС. 

Външният министър коментира, че Българският военно-промишлен комплекс е един от най-силните в Европа. „Последните инициативи на Европейската комисия (ЕК) за увеличаване на собствения капацитет на ЕС в сферата на отбраната се посрещна от България изключително позитивно. Българският военно-промишлен комплекс има огромен потенциал и хоризонти. Българският военно-промишлен комплекс и отбранителната индустрия ще бъдат насърчавани от българското правителство и ние ще направим всичко възможно да бъдат инвестирани и допълнителни средства, които да са свързани с тяхното усъвършенстване, внедряване на високи технологии, включително и посрещане на най-модерните предизвикателства, защото виждаме, че много променящия се свят и глобалната архитектура на сигурност са изключително динамични“, каза още той и подчерта, че ролята на България като държава партньор в НАТО, но и държавата на Източния фланг, защото Черно море е в крайна сметка гранична с военната зона област. 

По думите му България трябва да бъде насърчавана и трябва в нея да бъдат влагани капитални инвестиции. 

„На Балканите ние сме държава, която граничи с още трима партньори в НАТО, но пък това, което беше споменато по отношение на евроинтеграцията в Западните Балкани, фактът, че Република Северна Македония и Албания също вече са в Алианса, но все още не са в ЕС, е посока, в която ние трябва да инвестираме и да работим“, добави външният министър. 

Георгиев бе категоричен, че Европа притежава и ресурсите, и възможностите, и технологиите за това да бъде еквивалентно силна, по отношение на войната в Украйна да гарантира сигурността на самата Украйна и своята собствена, защото принципите, които ЕС изповядва в тази посока са изключително ясни. „И за да може европейската ясна да бъде достатъчно ясна и силна, ние трябва да инвестираме в нея. И тази възможност, която в момента се отваря с новите предложения, идващи от председателя на ЕК за допълнителни средства за сигурност и отбрана, биха могли да бъдат използвани от самите държави членки във връзка с подсилване на общия капацитет“, заключи той.   | БГНЕС