Русия остана главният дестабилизиращ фактор и най-значимата и пряка заплаха за НАТО и ЕС основно заради непровокираната си война срещу Украйна, както и заради следваната цел да отслаби политически и икономически ЕС и държавите-членки. За целта Москва използва набор от хибридни инструменти, за да влияе на вземането на решения, да разделя обществата, да дестабилизира икономиките, да внася разделения между държавите-членки и да подкопава доверието в демократичната форма на управление.

Това се казва в Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2024 г. , който е приет от Министерски съвет, предаде БГНЕС.

"Усилено бяха използвани хибридни методи на въздействие за създаване на напрежение в евроатлантическата общност и за въздействие върху електоралните нагласи в европейски държави. Геополитическото влияние и присъствие на тази страна в Южен Кавказ отбеляза значителен регрес. Намаляха и нейните способности за проектиране на сила в Средиземноморието. Русия продължи да ограничава свободата на корабоплаването и въздушния трафик в и над Черно море, въпреки че нейните военноморски сили са със силно ограничена свобода на действие. Високоинтензивните бойни действия на руските въоръжени сили срещу Украйна значително повишиха опасността от погрешни преценки на обстановката и рискове от допълнителна ескалация с включването на трети страни (вкл. КНДР). На този фон от страна на Кремъл продължи използването на ядрен шантаж за оказване на външнополитически натиск и влияние", пише в документа, който е приет на 4-ти април тази година.

"Войната в Украйна и нестабилността в Близкия изток увеличиха риска за сигурността на критични маршрути на енергоресурси. Русия насочи усилията си към запазване на производството и експорта на въглеводороди чрез насочване към нови пазари и прикриване на реалния произход на енергоресурсите, но изтеклият договор за транзит на неин природен газ през Украйна наложи структурни изменения в енергийния сектор. На тази основа в Европа продължи изграждането на междусистемни връзки и инфраструктура за прием на втечнен природен газ", се казва още в документа.

"Проблемите по сигурността в Балканския регион се запазиха поради амбициите на вътрешни и външни държавни и неправителствени фактори да утвърдят влиянието си в него, за да реализират политически цели. Рискове и заплахи генерираха различни информационни операции, хибридни въздействия, миграционни потоци, трансрегионална организирана престъпност и др. Конфликтният потенциал в Западните Балкани се съхрани поради нарасналата тенденция сред местните политици за печелене на електорална подкрепа посредством манипулиране на националистическите нагласи и убеждения на обществеността. Относителната стабилност в региона се съхрани благодарение на активното ангажиране на международната общност, но нарастващата склонност на местни държавници и политици за предприемане на некоординирани и еднолични действия създава предпоставки за ескалация на напрежението", пише още в доклада.

В документа се казва, че "в условията на коренно променена стратегическа среда на сигурност през третата година на войната на Руската федерация срещу Украйна България е продължила активното си участие в укрепването на възпиращия и отбранителния потенциал на НАТО в Черно море".

"В центъра на усилията остана изграждането на многонационалната бойна група на Алианса. За гарантиране безопасността на морския трафик заедно с Румъния и Турция беше създадена Противоминна военноморска група в Черно море. България остана солидарна с Украйна и подкрепя нейните легитимни усилия да се противопостави на руската военна агресия. В изпълнение на решенията на Народното събрание продължи изпращането на помощ, като обемът и обхватът й бяха разширени", пише още в анализа.

Докладът за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2024 г. е разработен съгласно чл. 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Документът представя пред Народното събрание и обществото оценка за състоянието на българските въоръжени сили и постигнатите през годината резултати в сферата на отбраната. На базата на направените изводи докладът очертава и основни направления за работа през 2025 г. и в средносрочен план, в които Министерството на отбраната ще фокусира своите усилия за провеждане на ефективна отбранителна политика. I БГНЕС