Гугъл публикува резултатите от експеримент, целящ да оцени влиянието на новинарското съдържание върху трафика и приходите от реклами, съобщи Чанълнюз. Проучването премахна европейско новинарско съдържание за 1% от потребителите в осем държави от ЕС: Белгия, Хърватия, Дания, Гърция, Италия, Нидерландия, Полша и Испания.

Резултатите показват, че европейското новинарско съдържание в търсачката няма осезаемо влияние върху рекламните приходи на Гугъл. След премахването на новинарските статии няма промяна в доходите от реклама в Търсене, а спадът в използването е под 1% (0,8%), което сочи към това, че всяко загубено използване идва от заявки, които генерират минимални или никакви приходи.

„Проучването установи също така, че комбинираните приходи от реклами в различните платформи на Гугъл, включително рекламната мрежа, също не претърпяха промяна“, заяви Пол Лиу, директор „Икономика“ в Гугъл. Ли поясни, че изследването е резултат от преговорите на компанията по Европейската директива за авторското право (EUCD) и от нея възприетото като „редица неточни твърдения, които значително завишават стойността на новинарското съдържание за Гугъл“. Според европейските правила за авторски права, компанията трябва да плаща на издателите за използване на съдържание от техните материали.

Въпреки че изследването се фокусира върху новинарското съдържание в ЕС, то има значение и за Австралия, където големите технологични компании като Мета и Гугъл подписаха търговски споразумения с медийни издатели, въз основа на по-ранния Кодекс за договаряне с новинарските медии в страната. Този кодекс, въведен през 2021 г., цели да насърчи цифровите платформи да сключват сделки с издатели на новини. Той позволявал на платформите да избегнат задълженията си чрез премахване на новини.

През декември австралийското правителство предложи създаването на стимул за договаряне на новини, който да насърчи платформите да сключват или подновяват търговски договори с издатели на новини. Този нов стимул ще се отнася за големи цифрови платформи, „които предоставят значителни социални медии или търсачки, независимо дали предлагат новини или не“, и ще включва такса и компенсиращ механизъм. Платформи, които откажат да сключат или подновят търговски споразумения с издатели на новини, ще плащат съответната такса. Платформи с такива споразумения обаче ще могат да компенсират задълженията си.

Въпреки това, много от водещите технологични компании, включително Мета, Гугъл, Х и Епъл, вече лобираха официално пред администрацията на Тръмп да се намеси в това, което според тях е „несправедлив и дискриминационен данък, принуждаващ американските технологични гиганти да субсидират австралийските медийни компании“. Тези компании са членове на Асоциацията на компютърната и комуникационната индустрия (CCIA), която наскоро представи своето становище пред Службата на търговския представител на САЩ, в рамките на прегледа на търговската политика на САЩ, извършван от Белия дом.

Ръководителят на търговската политика на CCIA, Амир Наср, остро критикува наскоро предложените стимули за договаряне на новини. „Според съобщения, преразпределянето на приходите от американските доставчици на цифрови технологии към местните новинарски предприятия е струвало на американските компании 140 млн. долара годишно“, каза Наср. „В момента двете компании, които се засягат от закона, плащат 250 млн. австралийски долара годишно чрез сделки, които са били наложени със заплахата от този закон. Сега, с новата заплаха от „насърчителния“ данък от австралийското правителство (ставката все още не е определена), тези разходи вероятно ще нараснат значително.“ |БГНЕС