На 5-ти март хърватският министър-председател Андрей Пленкович заяви, че е необходима промяна в политиката: след края на войните в бивша Югославия военните разходи непрекъснато намаляват.

Хърватия обаче не изчака неотдавнашните призиви от Брюксел за превъоръжаване на Европейския съюз, преди да преразгледа арсенала си. Ако не беше войната в Украйна, хърватската армия вече щеше да разполага с голямо количество оборудване. Конфликтът обаче забави доставките, като американските и европейските производители на оръжие поставиха на преден план нуждите на украинската армия.

Според доклада Global Firepower 2025 Хърватия се нарежда на 74-то място сред световните военни сили, доминирани от САЩ, Русия и Китай. На Балканите класацията се доминира от Гърция (30-то място), Румъния (51-во място) и България (62-ро място). Сърбия е непосредствено след тях – на 63-то място.

Хърватските военновъздушни сили са на 79-о място с общо 67 самолета, от които 50 са оперативни, включително осем изтребителя, 28 хеликоптера и 21 учебни самолета. По отношение на сухопътните сили Хърватия разполага с 45 танка, 36 от които са готови за използване. Освен това разполага с 42 ракетни артилерийски единици, 25 самоходни артилерийски единици и 42 теглени артилерийски единици. И накрая, хърватските военноморски сили се нареждат на 59-то място с общо 30 плавателни съда, включително десет патрулни катера.

„Работим за укрепване на отбранителните си способности в две посоки: придобиваме военно оборудване и разработваме собствено“, каза още Андрей Пленкович. В процес на подготовка е и проект за завод за боеприпаси. „Това е пътят към бъдещето“, подчертава той. Министърът на отбраната Иван Анушич е съгласен с него. „Когато толкова дълго време пренебрегваш въоръжените сили, си длъжен да ги оборудваш бързо и мащабно“, твърди той. Що се отнася до военните инвестиции в размер на поне 2 % от БВП, той обеща, че „много скоро ще достигнат 3 %, като се има предвид настоящият геополитически контекст“.

След закупуването на дванадесет употребявани изтребителя „Рафал“ за 1,2 млрд. евро от френския завод Dassault през 2021 г. Хърватия подписа нов договор с френската фирма през март миналата година. „Министерството на отбраната изготви предложение за договор с Dassault Aviation за текуща поддръжка на самолетите „Рафал“, заедно с оборудването. Този договор предвижда ремонт, основен ремонт и периодични инспекции на компонентите на самолетите и двигателите и ще бъде сключен за период от две години – до октомври 2026 г.“, заяви Иван Анушич след посещението си при производителя.

През ноември 2024 г., на фона на глобалното и регионалното напрежение, когато шест месеца по-рано и сърби, и хървати бяха обявили надпревара във въоръжаването, хърватското правителство одобри увеличение на военните разходи. Бюджетът за отбрана беше увеличен със 17,3 % между 2024 и 2025 г., което представлява увеличение от 222,5 млн. евро – до 1,5 млрд. евро.

След военновъздушните сили сега е време и армията да получи фейслифт. През август 2024 г. в. „Вечерни лист“ писа, че армията ще се възползва от модерно, съвременно оборудване и трябва да бъде „неузнаваема“ през следващите три години.

Министерството на отбраната вече е закупило безпилотната система Bayraktar TB2 на обща стойност 95 млн. долара. Освен това 62 бойни бронирани машини Bradley M2A2 ODS се модернизират в заводите на компанията „Джуро Джакович“ в Славонски Брод, а 30 нови бронирани машини Patria ще бъдат произведени – отново в тази компания, по финландски лиценз. Междувременно флотът от гаубици ще бъде значително разширен с придобиването на шведски оръдия Archer и френски оръдия Caesar за 100 млн. евро. В допълнение към четиринадесетте Panzerhaubitze 2000, с които страната вече разполага, произведените в Германия танкове „Леопард“ ще допълнят списъка на хърватските покупки. И накрая, Загреб закупи осем HIMARS от американската компания Lockheed Martin, включително боеприпаси и оборудване. Тази ракетна установка, монтирана на камион, е най-мощното оръжие в хърватския арсенал.

Според много наблюдатели обаче тези покупки ощетяват местните инвестиции. Въпреки че има планове за завод за производство на малокалибрени и голямокалибрени боеприпаси, идеята все още е на етап планиране. Правителството запазва мълчание по темата, като избягва да дава повече подробности.

Още по-тревожно, макар и не изненадващо, е, че корабостроителната индустрия изпитва сериозни затруднения. Въпреки неотдавнашното пускане на вода на „Умаг“ – 43-метров боен кораб, предназначен за крайбрежни операции и оборудван с ядрена, биологична и химическа защита, на стойност 13,2 милиона евро – корабостроителниците в Адриатическо море изглеждат мрачно. „Бродосплит“ е ярък пример за нашата неефективност във военноморския сектор – независимо дали става дума за граждански или военен сектор“, отбелязва Лука Бъркич, икономически анализатор в университета „Либертас“ в Загреб. „Въпреки факта, че производството все още съществува, то остава ниско. Не толкова отдавна бяхме третият по големина корабостроител в света. Знаем как да плаваме, познаваме морското дъно и знаем как да строим кораби. Но ние изоставихме тези умения в полза на друг модел на растеж“, каза още той.

Според Божо Ковачевич, бивш хърватски посланик в Русия, подходът на Загреб е бил необмислен и дори ирационален. Направените досега покупки оставят малко място за „дългосрочни изследвания и развитие“, които биха били „пътят напред както за военния, така и за гражданския сектор“, подчертава той.

Бившият министър на отбраната Йозо Радош също смята, че хърватската армия изпитва недостиг на оборудване, „което означава, че тя трябва да купува практически всичко, от което се нуждае, за да защитава страната“, каза той пред „Дойче веле“. „Когато бях на поста, целта ни беше да спасим колкото се може повече производители на военно оборудване. Не разполагам с точна оценка колко от тях продължават да работят днес, но знам, че повечето от тях са изчезнали. Това са малки предприятия, които могат да оцеляват само благодарение на обществените поръчки. За да бъдат устойчиви, те се нуждаят от външен пазар, защото Хърватия сама няма капацитета да бъде техен единствен потребител в дългосрочен план, а ситуацията в корабостроителниците очевидно не помага.“ | БГНЕС