В динамиката на непредсказуемите глобални политически процеси, България видимо изостава от събитията. Амбициозни политици- дилетанти, недорасли за отговорностите си, са се вкопчили в жестока схватка помежду си, изцеждайки жизнените сили на държаватани. Няма милост. Няма разум, няма поглед към утрешния ден. Еврото като „цел“, левът като „съдба“ - какви поводи за безкрайни  разправии, отклоняващи вниманието от съдбоносните ерозиращи ветрове, които вилнеят над нас!

България, разпъната между Европа и Азия, между Исляма и Християнството, между Изтока и Запада е задължена да отглежда политици и държавници с поглед взиращ се много по-далеч от суматохата на деня, но какво се получи? Доктринерският социализъм се превъплъти  в доктринерски форми на демокрация. Няколкото поколения, възпитавани в класово-партийни и интернационални „идеали“, извън особеностите на географското положение и историческите ни обременености, се наложи да изграждат демократичните институции. И отново рамкираното мислене надделя над необходимостта от творчески разработени модели, които да съответстват на българските географско-исторически особености, в условията на европейския обединителен процес.

За какво спорят днес повечето български политици , ако жалките им свади биха могли да се нарекат „спор“. На прицел веднъж е съдебната система, след това Изборният кодекс;  честността на изборите; преброяването на бюлетините; зависимостите на политиците от мафията; зависимостите на магистратите от политиците и така до безкрай… Създава се усещането за безизходица, за потъване в тресавището на някаква амбициозна претенциозност със самочувствие на непогрешимост. И нито дума за водите на р. Арда в Гърция, които Атина се опитва отново, за трети път, да използва за собствения си интерес…

Къде са широко отворените очи за далечината във времето? Какво виждат там? Какъв е образът на държавата ни, нейната роля сред другите ?! САЩ, Русия и Китай, хазартът на интересите им увлича в шеметния си водовъртеж големи и малки  и дали България има имунитет за оцеляване в изневиделица връхлитащите ни обрати?

Извън НАТО с какви отбранителни възможности разполагаме ние? Години наред чакаме да се появят платените предварително бойни самолети F-16. Оказа се, че все още нямаме достатъчно обучени пилоти за тях, а необходимата инфраструктура също е под въпрос..

В същото време съседите ни полагат особени грижи за собствените си отбранителни способности. Турция развива мощна военна промишленост. Ултрамодерната централа „Байкар“ в Истанбул за производство на бойни безпилотни самолети респектира.  А сателитът “Тюрксат 6 А“ е първият изцяло произведен в страната комуникационен сателит…

През следващите 12 години бюджетът за отбраната на Гърция ще възлиза на около 28 милиарда евро. Приоритетна е  многопластовата система за въздушна отбрана, наречена „Щитът на Ахил“, включваща технологии за борба с дронове, зенитни и балестични ракети.

За  изненада на тромавите мозъци прокремълскиятпрезидент на Сърбия, Александър Вучич, обогати отбранителните способности на страната като договори с френския президент Макрон доставката на бойни самолети „Рафал“. Въпреки петмесечните протести срещу режима му,  беше уважен от високопоставен гост – синът на действащия американски президент Доналд Тръмп.  Получава и европейски средства за изграждане на коридор №10.

А България ? Трябваше ли да дойде тази ужасяваща трагедия в гр. Кочани, за да се разкрие дълбочината на искрената ни обич към насила „превъзпитаваните“ и системно отчуждаваните ни братя в Повардарието!? Корените са дълбоки и в тях продължава да текат свежи сокове. Но… 

Може ли да бъдем безразлични към припряната шетня на дресираните в антибългаризъм властници в Скопие! Те продължават целенасочено и системно да обхождат регионални, европейски и американски форуми, където облъчват известни лобистки среди с клевети срещу България, която не изпълнявала поетите задължения за изграждане на инфраструктурата по направлението на  коридор № 8 и отричала „вековните“ корени на националната им идентичност.

Нашите опровержения с дежурните декларации на МВнР разкриват повече рутинността на чиновника, но не инепримиримостта на бореца…

И как не се намери поне един български  държавник, партиен лидер, депутат, дипломат, учен да направи най-лесната първа крачка: изложба в Брюксел от копия на оригинални исторически свидетелства на старогръцки, латински, немски, френски, английски език, за да разберат най-после и в Европа, и в Америка колко „дълбоки“ са корените на националната идентичност на Давкова, Мицкоски, Александър Николоски и компания…

Упрекът е към всички нас….I БГНЕС

--------------------

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е директор на списание „България-Македония” и на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата.