Жерар Депардийо е титан на френското кино повече от 50 години, но обвиненията в сексуално посегателство и поредица от непристойни прояви хвърлят дълга и тъмна сянка върху някогашната му бляскава кариера.

76-годишният актьор е обвинен в сексуално посегателство на около 20 жени. В понеделник, 24 март, ще бъде даден ход на първото от тези дела - за предполагаеми посегателства по време на снимки на филм с френския режисьор Жан Бекер през 2021 г. в Париж.

Една от двете жертви твърди, че Депардийо я е сграбчил, опипвал е гърдите ѝ и е направил „неприлични коментари, че „иска да проникне в нея“. Той твърди, че е невинен.

Плодотворната му кариера обхваща повече от 200 филма, което го прави едно от най-известните френски лица на екрана.

Изпълнява главни роли в адаптирани класически произведения на френската литература, сред които „Сирано дьо Бержерак“, както и в холивудски продукции от 90-те години на миналия век като „Зелена карта“ или по-новия носител на „Оскар“ „Животът на Пи“.

Френската публика отдавна е оценила неговия дързък и нефилтриран характер. Но сега, в епохата на #MeToo, той често е възприеман в поразително различна светлина.

Телевизионно разследване от 2023 г., озаглавено „Падането на людоеда“, разкрива кадри, заснети пет години по-рано в Северна Корея, в които се чува как Депардийо прави неприлични сексуални намеци на непълнолетно момиче.

Въпреки това, някои французи все още защитават актьора, чиято любов към храната и виното, съчетана с класическия френски външен вид, му помогна да се превърне в национална икона.

Когато тогавашният министър на културата Рима Абдул-Малак нарече записа на Депардийо в Северна Корея „срам за Франция“, президентът Еманюел Макрон скочи в негова защита.

Той си остава „велик актьор“, който „кара Франция да се гордее“, каза Макрон.

Около 60 дейци на киното и изкуството подписаха петиция в подкрепа на „гиганта на киното“ през 2023 г.

Депардийо е роден на 27 декември 1948 г. в Шатору, Централна Франция.

Тийнейджърските му години са белязани от престъпност, пред той да открие театъра в Париж и се появява в първия си филм през 1965 г.

Една от най-значимите роли на Депардийо е тази на дребен мошеник с насилие във филма „Les Valseuses“ („Валсиращите“) на Бертран Блие от 1974 г. - филм, който предизвиква критики заради секс сцените на екрана.

Противоречията не накърняват кариерата на Депардийо, който получава френския вариант на „Оскар“ - наградата „Сезар“ за „Последното метро“ („Le Dernier Metro“) на иконата на Новата вълна Франсоа Трюфо.

През 1987 г. американското списание Newsweek нарича Депардийо „герой с хиляди лица“, тъй като той се намира в успешен период, който достига своя връх с филма „Сирано дьо Бержерак“ на Жан-Пол Рапено от 1990 г.

В годините след това той започва да се потапя в Холивуд с филми като „Зелена карта“ и „1492“, които му спечелват нови фенове.

Репутацията му обаче получава удар, когато през 1991 г. списание Time - точно преди церемонията по връчването на Оскарите, на която Депардийо е номиниран за най-добър актьор за „Сирано дьо Бержерак“ - дава интервю, в което признава за изнасилвания в детството си.

Френското правителство е разгневено от предполагаемия заговор за лишаването му от наградата „Оскар“, а Депардийо отрича да е правил тези изказвания, въпреки че „Тайм“ застава зад интервюто.

Депардийо е най-високопоставената фигура, изправена пред обвинения в рамките на френската версия на движението #MeToo в киното.

През 2020 г. той е обвинен в изнасилване на актрисата Шарлот Арнулд, когато тя е била на 20 години. Той отрича обвиненията.

Макар че някога другите лудории на Депардийо - като уринирането на борда на самолет през 2011 г. - предизвикваха смях, днес той е станал проблем за филмовите студия.

В отворено писмо през 2023 г. Депардийо се закле, че не е "нито изнасилвач, нито хищник".
"През целия си живот съм бил провокативен, прекомерен, понякога груб... ако съм наранил или шокирал някого изобщо, то никога не съм искал да навредя и се извинявам", каза той.

Бащата на три деца, чийто син Гийом почина през 2008 г., е преминал през четворен сърдечен байпас и страда от диабет, който според адвоката му се е влошил от стреса на процеса.

Френските власти го разследват и за данъчни измами при утежнени условия, свързани с решението му да се премести в Белгия през 2012 г. в знак на протест срещу повишаването на данъците.  
През 2013 г. той получи руски паспорт лично от президента Владимир Путин. Независимо че някога беше изпълнен с похвали за Путин и прегръщаше други авторитарни лидери, той разкритикува инвазията на Русия в Украйна през 2022 г. | БГНЕС, АФП