Премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски обвинява "източния съсед" (България), че се меси във вътрешните работи на страната му. Зарича се, че няма да има промени в Конституцията, докато „България не спазва правата на малцинствата“.

Според него София забравя добросъседските политики. Казва, че е чувал много изявления, но иска да види действия. Кълне се, че няма да превива гръб пред никого!

Защо тогава водачът на ДПМНЕ зачерква завета на историческата ВМРО? Защо неговият подчинен вицепремиер и сърбин Иван Стоилкович (или негов началник?) призовава за „общосръбско единство“ в Баня Лука? Защо сръбските историци отричат македонците и ги наричат „прави сърби“? Съгласен ли е Мицкоски с тази теза, стига България да му бъде кривината в наведената му към Белград политика?

Александър Вучич празнува сръбските национални празници в Македония, а сръбският патриарх Порфирий заръчва, че по тези земи имало само една Църква – Сръбската. Личният дневник на Вучич, официозът „Политика“, нарича Гоце Делчев „антисръбски идеолог“, а Мицкоски целува иконата на Св. Сава Сръбски.

Добросъседско ли е да приемаш нарицателното „Сръбска Южна Бановина“ за своята държава? По договор ли Мицкоски подписва смъртната присъда на собствената си родина?

През 1912 г. сръбският престолонаследник Александър Караджорджевич попита 7-годишната Васка Зойчева в Скопие „Па шта си ти?“ и получи отговор „Бугарка!“, на която зашлеви жесток шамар. Получи и букета от куршуми на Владо Черноземски през 1934 г.

Днес цяла Сърбия чака Мицкович да отговори на въпроса какъв е той самият – „прав сърбин“ или горд македонец? Кога македонците ще шамаросат Мицкоски за истински независима и свободна Македония?

----

Димитър Русков, отдел „Международни новини“ в Агенция БГНЕС.