Папа Франциск изглеждаше видимо изтощен, когато обикаляше площад „Свети Петър“ с папамобила си на Великден, аплодиран от възторжената тълпа в последната си публична изява.

Във Ватикана подозират, че главата на Католическата църква е знаел, че използва последните си сили на 88-годишна възраст и отслабнал след петседмична борба с двустранна пневмония в болница, 

Сред католиците, събрали се пред Ватикана, за да се помолят след обявяването на смъртта на Франциск, мнозина видяха във великденската му поява знак, че състоянието на болния папа се подобрява.

Лекарите бяха препоръчали двумесечен период на възстановяване, но понтификът постепенно възобнови дейността си през месеца, откакто напусна болницата. Появата на папата на Великден беше последната от няколкото през последните две седмици.

„Имаме впечатлението, че той искаше да извърви целия път“, като контактуваше с хората, „той беше папата на народа“, заяви пред АФП източник от Ватикана при условие за анонимност.

„Папа Франциск не умря в болницата, откъснат от останалия свят, имаше време да се върне, да даде своята благословия, да преживее Великден“, каза още той.

Отново на работа

След като беше освободен от римската болница „Джемели“, главата на 1,4 милиарда католици в света, който беше известен със своята упоритост, не загуби време да се върне към задълженията си.

На 6 април, едва две седмици след изписването, Франциск направи първата си публична поява във Ватикана, след месата, посветена на болните на площад „Свети Петър“, за изненада на събралите се.

Той поздрави присъстващите със слаб глас, като все още носеше назална канюла за кислород.

Импровизираните публични изяви продължиха. На 10 април той влезе в базиликата „Свети Петър“, за да инспектира последните ремонти дейности. Седнал в инвалидна количка, с тъмните панталони, които носеше, и пончото, поставено на гърдите му, той изглежда по-скоро като обитател на старчески дом, отколкото като папа.

Ден по-рано Франциск проведе кратка аудиенция с британския крал Чарлз III и кралица Камила, а на 12 април напусна Ватикан, за да се помоли в базиликата „Санта Мария Маджоре“ в центъра на Рим, където ще бъде погребан.

„Не разполагаше с много време“

Ватиканът продължи да предоставя периодично актуална информация за здравословното състояние на папата. В нея се казваше, че Франциск бавно се възстановява, като дишането и двигателните му умения се подобряват.

В резиденцията си „Санта Марта“ във Ватикана Франциск присъстваше на месата всяка сутрин на втория етаж и работеше в кабинета си.

Заобиколен денем и нощем от медицински екип, той подписваше документи, пишеше писма и се молеше.

За да отбележи началото на Великденската страстна седмица, той се появи на 13 април на месата на Палмова неделя, където от инвалидната си количка, бутана по площад „Свети Петър“, подаде ръка и предложи бонбони на децата.

Въпреки че беше принуден да делегира основните тържества за седмицата на кардиналите, в четвъртък папата се отправи към един полуразрушен и пренаселен римски затвор, за да поздрави около 70 затворници.

Запитан на тръгване как е преживял Великденската седмица, Франциск отговори: „Както мога“.

Смятани за безразсъдни в очите на някои, разходките на папата не изненадаха онези, които познават твърдия характер на бившия архиепископ на Буенос Айрес, който винаги се е застъпвал за бедните, маргинализираните, болните и възрастните хора.

Източник от Ватикана обясни защо папата е поел „всички тези рискове“: „Той е знаел, че не му остава много време и затова е трябвало да направи важни неща“.

Твърде много? 

Дали е твърде много? В неделя, когато се появи на балкона на базиликата „Свети Петър“ за традиционната си благословия „Urbi et Orbi“ („Към града и света“), той изглеждаше изтощен.

„Скъпи братя и сестри, честит Великден“, каза той, преди да делегира прочитането на подготвения текст. След това, задъхан, той произнесе традиционната благословия на латински език. Това бяха последните му думи пред света.

Но папата беше подготвил още една изненада.

Седнал в белия си папамобил, той обиколи площада под виковете „Папа Франциск“, като вдигаше ръка, за да помаха, но от време на време спираше, за да благослови бебетата на пътя му.

Последната глава от един 12-годишен понтификат, който Франциск изпълняваше сърдечно до последния си ден. | БГНЕС, АФП