Малко преди да посети България папа Франциск сподели, че винаги е искал да посети България, защото е бил откърмен с българско кисело мляко. Това заяви в интервю за БГНЕС литературният историк и дипломат проф. Кирил Топалов, който от 2013 г до 2019 г. е посланик на България във Ватикана.
Неговият мандат за посланик към Светия престол започва броени месеци след избирането на аржентинския духовник Хорхе Марио Берголио за папа на 13 март 2013 г.
„Папа Франциск също както „българския папа“ Йоан ХХІІІ и Йоан Павел ІІ беше дар Божи за цялото човечество, защото беше широко скроен. Той беше много добър човек и излъчваше искреност. Предразполагаше хората към разговор и хората го обичаха за това. Всяка негова поява на прозореца на Ватикана беше повод за радост за хилядите хора, които се стичаха да го видят и чуят на площад Свети Петър“, заяви проф. Топалов.
Той отбеляза, че папа Франциск беше обичан от своето паство, „нещо което, за съжаление, не можем да кажем за нашето духовенство и Църква, които ни гледат намръщено, не с любов, а по-скоро със заплаха“.
По време на мандата на проф. Топалов започна подготовката за визитата на понтифа в България, която беше осъществена на 5-7 май 2019 г. Неговото посещение у нас бе знаково и освен София, включваше и визита в съседна РС Македония.
Бившият посланик във Ватикана обясни, че за да се осъществи тази визита папата е трябвало да има доверие в България.
„Папа Франциск много се интересуваше от България. Още, когато връчих акредитивните си писма, по протокол имах 15 минути, но ние говорихме час и 15 минути. Той ме питаше за България и аз му разказвах. Той знаеше за делото на Светите братя Кирил и Методий и за ролята на България при разпространяването на християнството и образоваността в славянския свят. Макар да е високообразован човек, той като че ли искаше да чуе за тях и от един професор“, спомня си проф. Топалов.
Подобен разговор като посланик е имал и с тогавашния държавен секретар на Ватикана кардинал Бертоне. „Висок и слаб мъж. С него също разговаряхме продължително за българското общество и прехода към демокрация. Той беше наследен от кардинал Пиетро Паролин, който е един блестящ държавен секретар. Той посети България през 2016 г.“, добави той. В момента кардинал Паролин се спряга за един от възможните наследници на покойния папа Франциск.
След визитата на Паролин у нас, папа Франциск започва да намеква, че би посетил България. „Надявахме се и работих за тази визита. По време на моя мандат организирах 11 научни международни конференции в Българския културен институт, на които папата винаги изпращаше свои кардинали. Те бяха посветени на делото на Кирил и Методий, на Наум в Македония и др. Конференциите винаги ги водеше директорът на Папския исторически институт. Благодарение на тази културна дипломация Ватикана и папата видяха, че България не се отнася враждебно към него. На тези конференции Ватикана научи много неща за ролята на страната ни в Средновековието“, разказа проф. Топалов.
Голямата изненада е поднесена от папа Франциск няколко дни преди да дойде у нас.
Групата по сигурността на Ватикана и групата по сигурността от българска страна се срещат, за да уточнят последни подробности около визитата. Малко преди да приключи срещата, папата реши да се срещне с двете групи.
„Папа Франциск дойде и поздрави хората. Тогава той ги попита дали искат да знаят, защо е приел 6-годишните молби на българския посланик да посетя София. Папа Франциск сподели, че още от бебе е бил откърмен от своята аржентинска баба с българско кисело мляко. Цял живот съм искал да видя тази държава, която прави най-хубавото кисело мляко в света“, разказа проф. Топалов.
В началото на май 2019 г. папа Франциск посети България.
„Визитата му мина чудесно, въпреки че БПЦ не му оказа достатъчно необходимото внимание. Цяла София го посрещна на площада. Беше грандиозно събитие, каквото беше и посещение на папа Йоан Павел ІІ преди около 20 години. Връзките между България и Ватикана са дълбоки и многовековни. Те са една много добра предпоставка и да бъдещи плодотворни отношения“, посочи проф. Топалов.
Папа Франциск почина днес на 88-годишна възраст. Той ще бъде погребан в църквата „Санта Мария Маджоре“, където папа Адриан ІІ през 868 г. освещава книгите на старобългарски език, които носят светите братя Кирил и Методий. І БГНЕС