По време на османското нашествие на Балканите са унищожени огромна част от документите на Второто българско царство, което води до това, че знаем изключително малко за българската аристокрация от периода. През втората половина на ХІV в. в България се забелязват наченки на заформящ се класически феодализъм. Може да се каже, че българската традиция до голяма степен продължава във Влашко и Молдова. След падането на България под османско владичество, голяма част от аристокрацията е унищожена, друга част се влива в редовете на османската армия, а някои аристократи емигрират на Запад, където стават част от елитните армейски части.

Това заяви в интервю за БГНЕС историкът и археолог проф. Николай Овчаров. Професорът разкри основните тези, формулирани в новата му книга „Аристокрацията на Второто българско царство“.

„Ние знаем изключително малко за българската аристокрация през Средновековието, особено в периода на Второто българско царство. Това е класическият период на средновековната аристокрация в Европа въобще. За нашата аристокрация знаехме в общи линии това, което се учи в училище, че имаме боляри – велики и мали – и практически нищо повече. Да, знаеше се за служебната аристокрация, за служебната ранглиста на Второто българско царство, която до голяма степен наподобява тази във Византийската империя, с която ние сме неразривно свързани. Но, това всъщност е само служебната стълбица – деспоти, севастократори и т.н. Докато за родовата аристокрация, и въобще имало ли е такава, не се знае почти нищо. Причината е очевидна и ясна. Документите на Второто българско царство са ужасяващо унищожени по времето на османското нашествие и други събития. Можем да кажем, че имаме не повече от 10 официални документа, грамоти и различни такива актове, които са запазени. Като сравнение във Византия и Сърбия има стотици документи, да не говорим, че във Влашкото и Молдовското княжество, които се създават на север от Дунав има хиляди такива документи. Може да се каже, че това е основният проблем за нашата медиавистика – липсата на документи за Второто българско царство“, каза Овчаров.

Той подчерта, че изследването на аристокрацията от този период е неразривно свързано с въпроса: Имало ли е феодализъм, от западен тип, в България през ХІІІ и ХІV в?

„Този въпрос няма крайно решение. Не само в България, но и в цяла Европа напоследък се водят много сериозни дискусии за феодализма. Оказва се, че класическият феодализъм такъв, какъвто го познаваме и от филмите, съществува само в една област – между Франция и Германия. Навсякъде другаде в Европа той има своите нюанси, да не говорим за Източна Европа, където византийското влияние, респективно античното влияние на Римската империя, е много силно. Тоест, там има едни разлики, които се запазват до османското нашествие. Така че, въпросът за феодализма не може да има, на този етап, еднозначен отговор. Все пак на базата на това, което аз изследвах като писмени данни, като материална култура, достигам до извода, че към втората половина на ХІV в., в България се създават предпоставки за начеването на този западен тип феодализъм. Променят се крепостите, започват да се строят същински тип замъци, променят се облеклото, обичаите, дори се появява хералдиката. Не случайно на корицата на книгата са трите лъва, които се оказва, че по всяка вероятност са били гербът на България по времето на цар Иван Шишман. Нещата, които навлизат от Запад имат много дълбок характер. За съжаление османското нашествие прекъсва този процес и не успяваме да достигнем до класическия вид на феодализма, доколкото той е повлиян и от източната византийска култура“, обясни известният археолог.

Той твърди, че не може да се претендира за наличието на класическите аристократични фамилии в България, тъй като османското нашествие рязко прекъсва развитието ни. Професорът обаче твърди, че на базата на оцелелите български извори, а също и на сръбските, влашките и молдовски, той е достигнал до интересно заключение.

„Освен болярите, които естествено всички познаваме и знаем за великите и малите боляри, оказва се, че в документите има данни и за други прослойки от тези аристократични класи, които стоят по-ниско в йерархията. Имаме така наречените войници, които се появяват в няколко документа – български и сръбски – но се свързват и с подобни документи и във Влахия и Молдова. Всъщност не става дума за войници в класическия смисъл, а за нещо като рицарите в Западна Европа, които са били свиквани от по-високите боляри и са се включвали със своите отряди в армията. Също така има данни за още по-ниско ниво, това са юнаците, но не във варианта, който ние знаем днес – герои от приказките, а юнаци, които са нещо между свободните селяни и аристокрацията. Вижте колко много неща се появяват в България в края на ХІV век и това го знаем от книги в царската библиотека на цар Иван Александър като Манасиевата хроника, като Троянската притча (рицарски роман, преведен по това време). Там са били известни такива понятия като „ритери“, тоест западните рицари и много други термини, които са присъствали в българската лексика през този период и са били свързани именно със западноевропейската аристокрация. Тоест течал е един процес, в който постепенно се е създавала тази аристократична класа, но пак казвам не успява да бъде завършен поради османското нашествие“.  

Овчаров смята, че не без основание може да се твърди, че до голяма степен Влахия е културно повлияна от България в този период и може да се разглежда като неин приемник. 

„Не може хиляди документи, които са написани на хубав български език, да твърдиш, че са написани на църковнославянски, както твърдят някои румънски учени днес. Говорим за периода от края на ХІV до началото на ХVІ в., в който влашките и молдовските войводи пишат на български език. Говорим за хиляди такива документи“, обясни професорът. 

„Наистина, когато изследваме влашките и молдовските грамоти от ХV и ХVІ век, ние може да моделираме каква ситуация би се получила в България, ако не беше османското нашествие. Това е може би една от най-ценните глави на книгата, в която аз се опитвам да моделирам тази ситуация, ако не беше османското нашествие. Говорим и за тази стълбица на родовата аристокрация, за която казах преди малко и за различни обичаи, като например феодалният имунитет върху собствеността, който се вижда във формулите от влашките грамоти и която вероятно е съществувала в незапазените български документи и много други такива рицарски феодални обичаи, които намират място във Влахия и Молдова и които вероятно са съществували в края на ХІV в. и в България“, добави той. 

Историкът коментира и съдбата на българската аристокрация след османското завоевание на Второто царство в края на ХІV в. 

„Българската аристокрация не може да изчезне с едно щракване на пръсти, все пак става въпрос за хиляди хора. Напротив, след османското нашествие тя има една доста разнообразна съдба. Голяма част от аристокрацията загива вследствие на османското нашествие. Част от оцелелите се вливат в османската аристокрация. Това са т.нар. джабелю-войници (джабелю – от турски – обкован в броня), които са част от османската армия през ХV в. По-късно през ХVІ в. османците лека-полека изхвърлят всички християни от армията си. Друга част от аристокрацията емигрира от България и влизат в редиците на т.нар. стратиоти. Това части в Западна Европа от ХV и ХVІ в., съставени не само от българи, но и от гърци и сърби. Това са аристократи, които по време на османското нашествие са напуснали Балканите и стават едни от най-опасните войници в християнските армии. Може би се е случвало така, че в конфликтите между Османската империя и християнска Европа са се сражавали потомци на едни и същи родове“, каза още Николай Овчаров. | БГНЕС