Българите стават основни покровители на светините по Светите земи от времето на цар Иван Асен II до кончината Св. Патриарх Евтимий. 

Това заяви в интервю за БГНЕС проф. Павел Павлов, богослов и преподавател по църковна история в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. 

„Българите и Българската православна църква, като една много древна църква на повече от 1000 години, в целия този период има различни възможности да участва по Светите земи“, каза проф. Павлов и отбеляза, че в Средновековието и по-късно през османския период отделните поместни църкви са се стараели да имат някакво място по Светите земи, което не само да е свързано с определени светини, но и да е като база за поклонници, където те да могат да правят добри контакти и маршрути. 

Богословът посочи, че задача на всяка една от поместните църкви е да улеснява поклонничеството по Светите земи. 

След отпадането на римокатолиците от общение с православните, което става окончателно след превземането през 1204 г. на Константинопол, на преден план излиза ролята и мястото на Българската православна църква, след 1235 г. Българска патриаршия, разказа той. От времето на цар Иван Асен II има една много видима доминация на Българското царство като покровител на православния свят и на Българската православна църква като 5-а поред патриаршия, т.е. след Константинополската, Александрийската, Антиохийската и Йерусалимската. 

„От 1235 г. до падането на Търново и кончината на Св. Патриарх Евтимий – последният ни патриарх, ние имаме един период повече от век, в който участието и международното лице на Българската православна църква – Патриаршия Търновска и на Българската държава е много солидно представено“, обясни преподавателят по църковна история. 

Проф. Павлов обърна внимание, че ако днес нашата поместна църква е една от последните сред патриаршиите, в онова време не е било така. „Особено във времето на латинското господство в Константинопол – тези 50-ина години, когато патриархът на Константинопол е преместен в Никея, мястото и ролята на българския патриарх и на българския цар е много високо за закрилата на православните“, добави той и допълни, че българите стават основни покровители на светините по Светите земи. 

По думите му авторитетът на Българската патриаршия се издига непрекъснато до края на XIV век. 

Попитан има ли някакви данни за по-конкретното българско присъствие по Светите земи, богословът отговори: „Когато говорим за Светите земи, ние говорим преди всичко за Божи гроб. Това е един параклис, който се намира буквално зад Божи гроб. По-късно в османско време след като не е избран нов патриарх от началото на XV век, Българската църква не може да е толкова активна и макар да приемаме, че тя не е унищожена, ние нямаме възможност да поддържаме нещата на Божи гроб както е било преди. Ние нямаме и държава.“ 

Проф. Павлов поясни, че основно държавите са тези, които подкрепят чисто политически и финансово тези светини по Светите земи, а църквата влиза просто като каноничен представител и като участие. 

На въпроса кога губим този параклис в Светите земи, преподавателят по църковна история сподели, че според него това се случва през османския период и „поради невъзможност ние да поддържаме това място, постепенно му се е променил статутът“. 

„В последно време този параклис беше доста запуснат, не се използва по никакъв начин за богослужение, а това е мястото, където са гробниците на Йосиф Ариматейски и Никодим. Когато аз съм водил поклоннически групи, винаги сме ходили и сме разказвали тази история за средновековното българско присъствие – че това е мястото, което е съвсем близо до Божи гроб. То е много почетно място, но след нашето отдръпване, там са се настанили други, които, обаче, нямат потенциал днес да го поддържат“, заяви проф. Павлов и уточни, че именно това дава основание да се направят опити да си върнем това място чрез църковна и политическа дипломация. 

Богословът обясни, че за да се подържа едно присъствие по Светите земи се изискват доста комбинирани усилия. 

Според него, обаче, в последно време сякаш утихна този порив да имаме място, а там, въпреки, че България пада под османско владичество и Българската църква е унищожена, има много следи от българи, които през XVIII – XIX век отиват до Божи гроб и стават хаджии. 

„Има причини през XIX век да има такова масово поклонничество“, каза преподавателят по църковна история, като обясни, че това, от една страна, е свързано с територията на Османската империя, а, от друга страна, се дължи на това, че след Одринския мир се изравняват правата между християни и мюсюлмани и българите могат не просто да употребяват своите религиозни права, но и да ги демонстрират дори. 

Хаджийското е един вид висша демонстрация на религиозна принадлежност, отбеляза проф. Павлов и поясни, че хората, които пътуват от нашите земи, се опитват да оставят следи. 

По думите му графитите по вратите на Църквата на Божи гроб, които бяха публикувани наскоро, са отдавна познати. Самият той е виждал в манастири икони от Самоковската школа, от Банско, от Разлог и от други места, които са с дарителски надписи от българи. „Нашите хаджии, когато отиват към Светите земи, носят дарове, а оттам пък носят подаръци“, каза още богословът. І БГНЕС