На 10 февруари 2025 г. преди обяд кметът на албанската столица Тирана  Ерион Велиай изглеждаше спокоен и усмихнат при откриването на детска градина в квартал Изберищ. Видеоклипът, старателно изготвен от общината, имаше за цел да покаже как децата и персонала се радват на кмета. Точно когато репортажът трябваше да се излъчи на живо, внезапно дойде новината за ареста на  Ерион Велиай  по нареждане на Специалната антикорупционна структура (СПАК). Последвалите кадри, показващи кмета на Тирана в полицейски арест, рязко контрастираха със спокойния му вид от сутринта.

Този инцидент не е изолиран, според разследване, проведено от Балканската мрежа за разследване /BIRN/ през януари-февруари 2025 г. разкри, че десетки официални съобщения, изготвени от пресслужбите на държавните институции, са разпространявани от медиите без ни най-малка редакторска намеса. Това явление поражда опасения относно независимостта на пресата и нейната способност да играе решаваща роля.

„Опитът да се контролира информацията и да се манипулира общественото мнение доведе до политически дейности, организирани без участието на журналисти, при които политиците изнасят посланията си, без да бъдат изправени пред неочаквани въпроси“, обяснява Елвин Луку, преподавател в университета в Тирана, който също така отбелязва, че зоните на покритие на журналистите са намалени, което ограничава способността им да следят независимо политическите новини.

В допълнение към увеличаването на броя на пропагандните материали в медиите, BIRN е установил, чрез заявления за право на информация, че пресслужбите на много институции, както централни, така и местни, са претоварени от гледна точка на човешките ресурси за изготвяне на готови материали, които съперничат по брой и финансов и технически капацитет на най-големите редакции в страната. В тези служби работят стотици бивши журналисти от печатните и радио- и телевизионните медии, чийто брой намаля след идването на власт на Социалистическата партия (СП).

Тази централизация на информацията започна през 2013 г., когато правителството на Еди Рама въведе Кодекс за комуникация, целящ да организира и контролира начина, по който министрите се обръщат към медиите. Тези правила установяваха строги насоки за темите, които трябва да бъдат отразявани, като постепенно превръщаха правителствената комуникация в стандартизиран процес. Според наблюдателите този подход достига своята кулминация през 2021 г. със създаването на Агенцията за медии и информация /АМИ/, често наричана „Министерство на пропагандата“ - институция, която поема контрола върху правителствената комуникация, стандартизирайки посланията и същевременно размивайки границите между официалната информация и пропагандата.

С 69 служители, 59 от които са посветени на събирането, обработката и разпространението на информация, МВнР управлява всички правителствени комуникации. То отговаря и за публичните изяви на министрите и за управлението на институционалните събития. „Новинарските редакции стават все по-малки, докато отделите за връзки с обществеността на големите институции стават все по-големи“, отбелязва Елвин Луку.

На местно ниво пресслужбите на големите общини са възприели тези методи. В община Тирана, която се намира правна криза, има екип от 21 души, които отговарят за комуникациите, главно за да разпространяват посланията на кмета. Други общини, като Дуръс, Шкодер, Елбасан и Вльора, също работят по същия модел. Въпреки значителните инвестиции в пресслужбите, прозрачността остава ниска. Исканията за информация често се игнорират, което принуждава обществеността и журналистите да прибягват до административни обжалвания, за да получат отговори дори на най-простите въпроси.

Информацията, излъчвана от телевизионните и радиостанциите, трябва да бъде „вярна, точна, балансирана и проверена“, както е предвидено в Кодекса за излъчване на Органа за аудиовизуални медии. По същия начин Етичният кодекс на журналистите, използван от Алианса за етични медии, настоява за разграничаване на редакционното съдържание от материали, подготвени от институции или организации, като например реклама и пропаганда. Въпреки тези регулаторни механизми обаче BIRN разкри, че медиите все по-често излъчват предварително подготвени материали, често представяни като новини и без редакторска намеса.

BIRN отбеляза, че минимум един път на ден министър-председателят има изява във Facebook. По подобен начин 52 предварително подготвени документа са били разпространени не по-малко от 278 пъти от основните медии за период от един месец. Тези документи се отнасяха главно до дейността на министър-председателя (44%), община Тирана (27%), албанския парламент (15%) и министерството на здравеопазването (13%). Всички те бяха разпространени чрез платформи като Whatsapp и Wetransfer.

Изправени пред това разпространение на пропагандни материали, журналистите се сблъскват с една все по-затворена система за публични комуникации. Информацията не само се филтрира от комуникационните екипи, но и редакциите се свиват, а финансите им зависят от икономическите отношения между собствениците им и правителството. В този контекст достъпът до информация се е превърнал в ежедневно предизвикателство за журналистите. „Пространството за следене на обществените дейности се сви значително, особено по време на предизборни кампании“, посочва журналистката Олта Бласери.

Някои институции, като Централната избирателна комисия и парламента, все още предлагат достъп на журналисти, но той остава ограничен. „В много случаи сигналът за излъчване се предоставя на медиите от самите институции, като например кабинета на министър-председателя или общината в Тирана, които изпращат готови документи“, обяснява Олта Бласери. В резултат на това пресконференциите стават все по-редки, което силно ограничава възможностите на журналистите да задават критични въпроси.

Тази тенденция към централизиране на информацията се засили през последното десетилетие. „Налице е изключителна централизация на информацията и журналистите все повече се откъсват от източника на информация“, оплаква се Ергис Гончай, политически журналист. Вместо да предоставят пряк достъп до информация, много институции са превърнали комуникацията в поток, контролиран от техните отдели за връзки с обществеността, като често обявяват, че събитията ще се излъчват „на живо във Facebook“.

Това развитие се отрази и на ролята на пресслужбите. Според Ергис Гончай те вече не служат само като канали за публична информация, а сега функционират като механизми за контрол. В тази обстановка пространството за независимо отразяване на събитията продължава да се свива, докато властта на институциите, които контролират обществените разкази, се увеличава. „Журналистите все повече се откъсват от източниците на информация“, казва още Ергис Гончай. I БГНЕС 

----------------

Анализ на албанския новинарски портал "Репортер".