С всеки изминал ден Босна и Херцеговина затъва все повече в криза. На 13 март парламентът на Република Сръбска /РС/ прие проекта си за нова конституция с 50 гласа „за“ и 8 „против“ от общо 83 депутати.

Текстът включва няколко съществени промени, които са в противоречие с приложение 4 към Дейтънското мирно споразумение, което служи за конституция на Босна и Херцеговина от края на войната. По-специално правото на самоопределение, но също така и създаването на армия и премахването на Съвета на народите, което може да засегне представителството и защитата на другите два съставящи народа - босненци и хървати - в рамките на републиката.

Сега този текст подлежи на 30-дневно публично обсъждане. След това парламентарната комисия по конституционни въпроси ще изготви предложение, което ще бъде обсъдено отново в парламента. За да бъде приета новата конституция, е необходимо мнозинство от две трети. На практика това означава, че Алиансът на независимите социалдемократи (АНСД), партията на президента на РС Милорад Додик, ще трябва да получи подкрепа и от част от опозицията.

Въпреки това Драшко Станивукович, председател на Партията за демократичен напредък (ПДП) и кмет на Баня Лука, столицата на РС, смята, че поставянето под въпрос на конституционния анекс към Дейтънското споразумение е „рубикон, който не трябва да се пресича“. „Независимо дали ни харесва или не, то гарантира мира, стабилността и съвместното съществуване“, каза той на президента Додик, негов голям политически съперник. Идеята РС да стане част от Сърбия не е напълно изключена от опозицията на СНСД, но много от нейните членове изглежда смятат, че моментът не е подходящ.

След като на 26 февруари Милорад Додик беше осъден на затвор за отхвърляне на авторитета на международния върховен представител, отговарящ за прилагането на Дейтънското мирно споразумение, РС засили сепаратистките си мерки. На 5 март бяха обнародвани „закони, забраняващи на централните съдебни и полицейски органи на Босна и Херцеговина да действат в областта, които два дни по-късно бяха спрени от Конституционния съд. Това не сложи край на дебатите: РС все още обещава да ги прилага.

В същия ден, в който парламентът на РС прие своя проект за конституция, Националната прокуратура на Босна и Херцеговина издаде заповед за арест на тримата най-високопоставени политици: президента Милорад Додик, министър-председателя Радован Вишкович и председателя на парламента Ненад Стевандич. И тримата са обвинени в подкопаване на конституционния ред.

„Искам да видя как възнамеряват да ме арестуват“, веднага отвърна Милорад Додик, като посочи, че не признава правомощията на прокурора, издал заповедта. Всъщност нито той, нито другите двама обвиняеми са се предали на правосъдието и са получили подкрепата на Русия, Унгария и Сърбия. „Сърбия винаги ще се бори за мир, ще пази мира, ще спазва Дейтънското мирно споразумение, но също така ще подкрепя Република Сръбска и нейните лидери, защото в XXI век няма държава в света, в която председателите на ентитети, председателите на парламенти на ентитети и председателите на правителства на ентитети да са принудени да влизат в затвора, да бъдат вкарвани зад решетките само заради политически разногласия, заради изречени думи“, написа сръбският президент Александър Вучич в Инстаграм.

От друга страна, НАТО и Европейският съюз са загрижени за риска от дестабилизиране на Босна и Херцеговина. „Няма да допуснем трудно извоюваният мир да бъде застрашен“, подчерта Марк Рюте, генерален секретар на Атлантическия алианс и добави: Подстрекателската реторика и действия са опасни. Те са пряка заплаха за стабилността и сигурността на Босна и Херцеговина. Военнослужещи от Италия, Румъния и Чешката република пристигнаха в Босна и Херцеговина, за да подсилят контингента на ръководената от ЕС мирна мисия EUFOR.

Скокът в неизвестното, за който се подготвя РС, също разделя населението. Още повече че Милорад Додик изглежда бърка своята съдба с тази на ентитета, както отбелязва политическият анализатор Сърджан Пухало, интервюиран от Омер Карабег в последния му „Мост“. „Гражданите на РС нямат голям избор. Всичко се свежда до това, че или си с нас, или си против нас“, отбелязва той. Но „повечето хора са раздвоени. Те искат да защитават институциите, но тези институции са им отнети в полза на Додик... В съзнанието ни възниква проблем: дали сега защитаваме институциите на Република Сръбска или Милорад Додик и неговата абсолютна власт, която контролира всичко?

В този кръстосан разпит политологът Младен Бубонич ни уверява, че гражданите на РС са готови да защитават субекта, а не президента Додик, „но не до степен да се впуснат във война“.

Случаят със SIPA, Държавната агенция за разследване и защита, е симптоматичен за напрежението сред сръбските граждани. На 7 март полицията на РС помоли сръбските агенти да напуснат SIPA, особено в Баня Лука и Източно Сараево, докато парламентът на РС измени наказателния кодекс на ентитета, давайки възможност да се преследва „всеки сърбин, който продължава да работи в тези /държавни/ институции“. От своя страна Милорад Додик предупреди, че всеки, който продължава да работи в държавните институции, ще бъде смятан за „предател“. Според анализаторката Таня Топич обаче едва двадесет от 300-те сърби, работещи за SIPA, са подали молба до властите на РС за преназначаване.

По улиците на Баня Лука преобладаващото настроение е на умора, както може да се види в микропротеста, проведен от информационния сайт Klix. „Това е цирк“, въздиша жена, докато млад мъж е притеснен и раздразнен от случващото се. „Мисля, че всичко това е безсмислено, защото имаме всичко необходимо, за да водим нормален живот. Няма абсолютно никакъв смисъл да се внася каквато и да е форма на паника, напрежение или безпокойство“.

„Сред гражданите цари объркване, а ролята на опозицията е много важна за предлагането на алтернатива“, обобщава Сърджан Пухало и подчертава: “Докато има опозиция, Милорад Додик трудно ще осъществи плана си.“  I БГНЕС