Сърбия е разтърсена от масови студентски протести, повод за които бе смъртта на 16 души в Нови Сад и отказът на властите на поемат отговорност за трагедията.

Протестите достигнаха своя връх на 15 март, когато десетки хиляди хора излязоха по улиците на Белград с искане за върховенство на закона и край на безнаказаността, пише Филип Милачич, гост-професор в Централноевропейския университет (CEU), в блога EUROPP, поддържан от Лондонското училище по икономика и политически науки.

Демонстрациите от 15 март, които може би бяха най-големите в историята на Сърбия, надминавайки дори протеста, който свали режима на Слободан Милошевич през 2000 г., събудиха надежди за предстоящото падане на режима на Александър Вучич, който превърна Сърбия в една от държавите в света, които се движат най-бързо към автокрация.

Но колко реалистични са тези надежди и какво може да последва?

Протестите, организирани от студенти, ясно показаха, че в сръбското общество има широко разпространено недоволство от сегашното правителство, водено от Сръбската прогресивна партия (СПП) на Вучич.

Това не е достатъчно. Теориите за демократичната съпротива ни казват, че по принцип има три начина за отстраняване на авторитарен владетел.

Принудително отстраняване
Първият сценарий включва насилствено отстраняване на Вучич от власт от протестиращи с помощта на силите за сигурност.

Подобен сценарий е малко вероятен. Това би повлияло негативно на бъдещите перспективи на сръбската демокрация и би намалило шансовете за установяване на устойчива система в бъдеще. Въпреки многото си недостатъци, Сърбия не е твърдолинейна автокрация като Русия, където насилственото сваляне би могло да бъде легитимно, а по-скоро изборна автокрация.

Властта е силно концентрирана в ръцете на Вучич, контролът и балансът са нарушени, много граждански свободи са ограничени (предимно свободата на медиите), а опозицията се състезава в неравностойно поле.

Изборите в Сърбия обаче все още са конкурентни. На опозицията е позволено да участва, нейните кандидати не биват убивани, както беше по времето на Милошевич, а гражданските свободи като свободата на сдружаване и събиране се спазват до голяма степен.

Втори сценарий
При втория сценарий протестите ще доведат до напускане на коалиционните партньори на СПП и някои партийни лица от партията. Това от своя страна ще даде възможност за формиране на ново парламентарно мнозинство и временно правителство, което ще подготви нови избори при по-равни условия.

Въпреки че сръбското правителство официално падна на 19 март и има слухове за разногласия в СПП, няма признаци за дезертиране към лагера на опозицията.

Това е така, защото важен фактор за дезертирането на елита – силна подкрепа за местните демократични сили от външни продемократични актьори – в момента липсва в Сърбия. САЩ не се намесиха от името на продемократичните сили, нито подкрепиха тяхната борба. Напротив, американски официални лица изразиха подкрепа за режима на Вучич.

Ричард Гренел, специалният пратеник на президента Доналд Тръмп, разкритикува "насилствен характер" на борбата на студентите срещу автокрацията, докато Доналд Тръмп-младши подкрепи позицията на Вучич, че протестите са „цветна революция“.

Европейският съюз остава мълчалив или с неясна позиция, когато коментира събитията в Сърбия.

Победа за опозицията
При този сценарий протестите ще проправят пътя за промени в избирателните секции. С други думи, те биха помогнали на опозиционните партии да победят Вучич и неговата партия на изборите. Както е посочено по-горе, изборите в Сърбия бяха белязани от значителни манипулации от страна на управляващата партия.

Точно затова Вучич вероятно ще организира предсрочни избори като изход от кризата – както вече намекна.

И тъй като Вучич едва ли ще подобри изборните условия, защото не е подложен на натиск от Запада и вече не трябва да се страхува за международната си легитимност, сръбските опозиционни партии най-вероятно ще бойкотират изборите.

Но дори и при такива условия Вучич НЕ е непобедим. Опитът на други държави показва, че продемократичната опозиция може да победи авторитарен президент дори при по-лоши изборни условия от тези в Сърбия (като убедителната победа на турската опозиция на местните избори в страната през 2024 г.).

За да се случи това в Сърбия, сръбските опозиционни партии ще трябва значително да променят подхода си. Ако Вучич наистина организира предсрочни избори, опозиционните партии не трябва да бойкотират вота, а по-скоро да водят съпротива пред урните.

Те също така трябва да се борят за по-равнопоставени условия на конкуренция чрез разработване на креативни и ефективни начини за противодействие на изборната манипулация от страна на режима.

Въпреки че настоящите протести са безпрецедентни, в миналото имаше и други мобилизации на народа срещу режима, организирани от гражданското общество. Опозицията обаче така и не успя да трансформира дълбокото недоволство по улиците в изборна победа.

Ето защо за следващите избори гражданското общество и продемократичната опозиция трябва да разработят съвместна алтернативна платформа, която да е насочена към социално-икономическите проблеми на електората. Опозиционните партии също трябва да признаят пред избирателите грешките си, довели до идването на власт на Вучич.

Нов наратив
Един от ключовите инструменти на Вучич за оставане на власт е неговият наратив за защита на страната от външни и вътрешни врагове, както и за националните интереси на Сърбия по отношение на Косово.

Този образ на Вучич като „спасител“ на Косово и защитник на застрашения сръбски народ е комбиниран с представянето на опозицията като предатели и врагове на нацията.

За да на изборите срещу Вучич, сръбската опозиция трябва да разработи свой собствен емоционално завладяващ, патриотичен контраратив. Подобен разказ трябва да се обърне към корена на демократичната регресия – косовския въпрос – който продемократичната опозиция досега е пренебрегвала.

Той трябва също така да обхване социалното разделение между автокрация и демокрация, представяйки борбата за демокрация и върховенство на закона като борба за сръбския народ.

Вучич е изправен пред най-голямото предизвикателство пред режима си от идването на власт през 2012 г. Но, както ни казват теориите за демократичната съпротива, малко вероятно е скоро да видим края му, освен ако сръбската опозиция не успее да се справи с предизвикателствата. | БГНЕС