Няма защо да се притесняваме. Открито съвсем наскоро, литосферното изтъняване се среща и в други части на света - но разкритието отваря нов прозорец към уникалните геоложки процеси на нашата динамична Земя.

"Подобни неща са важни, ако искаме да разберем как се е развивала една планета в продължение на дълго време. То ни помага да разберем как се създават континентите, как се разрушават и как се рециклират", обяснява геофизикът Торстен Бекер от Тексаския университет в Остин. 

Видът литосфера тук е кратон - особено голям, стабилен участък от земната кора, който е съществувал относително непроменен в продължение на много дълъг период от време. Тъй като са толкова стабилни, се смята, че те са ядрата, около които се формират континентите. Знаем за около 35 кратона, които се крият под краката ни.

Литосферното капене се получава, когато долната страна на скалистата земна кора се нагрее до определена температура. При топенето на скалата започва да се образува капка, която в крайна сметка става достатъчно тежка, за да се откъсне и да падне навътре в планетата. Това е нещо като екстремна версия на експеримента с капка от смола.

В някои случаи, като например в Андите и Анадолското плато в Турция, този процес може да създаде бръчки по повърхността на планетата, които издават активността, протичаща отдолу. В този случай обаче екипът, ръководен от сеизмолога Джунлин Хуа, който понастоящем работи в Китайския университет за наука и технологии, но по време на изследването е в Тексаския университет, използва сеизмични данни, за да реконструира активността в долната част на земната кора.

Те използват компютърен модел, който изгражда томографска карта на земната кора от сеизмични данни, събрани от консорциума EarthScope. Това е като рентгенова снимка на земната кора, която разкрива къде тя е най-дебела и най-тънка и как се променя нейната плътност.

"Благодарение на използването на този метод с пълна форма на вълната имаме по-добро представяне на тази важна зона между дълбоката мантия и по-плитката литосфера, където бихме очаквали да получим сведения за това какво се случва с литосферата", обяснява Бекер.

Работата на екипа разкрива, че кратонът, който се намира под по-голямата част от северноамериканския континент, изтънява, като фокусът е под Средния запад на САЩ, а вероятната причина е капенето на литосферата.

Това, което е още по-интригуващо, е какво го причинява. На около 600 км от кратона древната тектонска плоча Фаралон се плъзга под Северноамериканската тектонска плоча - процес, известен като субдукция.

Този процес е протичал в продължение на стотици милиони години; до този момент плочата Фаралон е била почти изцяло субдуцирана, като по-голямата част от нея сега се намира в долната мантия, под Северноамериканската плоча. Сеизмичните данни сочат, че нейното присъствие пренасочва мащабни мантийни потоци, които срязват дъното на кратона и го отслабват.

Процесът на капене може да бъде засилен от предишно отслабване на литосферата; пример за това е освобождаването на летливи вещества от остатъците от субдуциращата се Фаралонска плоча.

Заедно тези процеси биха могли да омекотят и отслабят долната част на кратона дотолкова, че да улеснят изтичането на литосферата, изтънявайки кратона, около който е изграден континентът.

Въпреки че фокусната точка е под Средния Запад, ефектите са широко разпространени в целия кратон, установяват изследователите. Но това е процес с времеви рамки от милиони до милиарди години и е малко вероятно да засегне някой от жителите на северноамериканския континент за много поколения напред. | БГНЕС