В публичния дискурс често се среща твърдението, че България е била най-верният васал на СССР до 1989 г. и в страната ни е нямало съпротива срещу налагането на комунистическата диктатура след 1944 г. Докато първата част на съждението звучи правдоподобно, с оглед на обективната реалност, то втората съвсем не отговаря на истината. За съжаление в продължение на 45 години комунистическата пропаганда в  България криеше фактите за съпротивата срещу червения терор, а днес, 36 години след 10 ноември, продължаваме да мислим в същия коловоз - ей така, по инерция, защото е по-удобно от търсенето на истината! 

За щастие, написаното остава! Благодарение на процеса на разкриване на архивите на бившата Държавна сигурност, днес до ръцете ни достига истината за антикомунистическата съпротива в България, позната още като горянското движение. Докладите на репресивния апарат на комунистическата власт показва, че горяните всъщност са много по-многобройни от партизаните, водили подривна дейност срещу българската държавност в периода 1941 -1944 г. За нещастие горянското движение е твърде хетерогенно и се развива в международна обстановка, която го обрича на неуспех.  

Спомен за борците срещу терора пази и митичната Пирин планина. Сред северните ѝ склонове е сгушено китно селце, което днес е почти напълно обезлюдено. Влахи е останало в българската история като родното място на знаменития войвода на ВМРО Яне Сандански. Освен паметника на Сандански, в центъра на селото се издига и друг мемориал, върху който са изписани имената на всички горяни от селото, както и на техните ятаци. Най-отгоре стои името на човека, когото друг велик войвода на ВМРО – Михаил Думбалаков - описва като „отличен българин с името Герасим“. Става въпрос за Герасим Тодоров, от с. Влахи, който в периода май 1947 – март 1948 г. организира чета, с която се бори срещу насилствената македонизация на Пиринския край. 

Добре известно е, че в периода 1946-1948 г. българските комунисти, под диктата на Сталин, провеждат политика, целяща да наложи македонско национално съзнание на българите в Пиринска Македония (днешна Благоевградска област). Предвижда се областта да получи културна автономия като преходен етап към бъдещето присъединяване към Югославия. В Пиринския край се издават македонски вестници, идват преподаватели от Скопие, които учат децата, че те не са българи, а македонци и че майчиният им език е македонски. В Петрич, Неврокоп (Гоце Делчев) и Горна Джумая (Благоевград) са отворени македонски книжарници, а в областния център действа и македонски театър. Кулминацията е преброяването от 1946 г., при което комунистическите функционери, с помощта на всякакви репресии, задължават хората в графа националност да напишат „македонска“. И днес Скопие използва резултатите от това преброяване, за да твърди, че в България има македонско малцинство!!! 

Герасим Тодоров, който е дългогодишен член на предвожданото от Иван Михайлов ВМРО, е несъгласен с тази политика и вместо да превие врат, заедно със свои съратници повежда въоръжена съпротива срещу македонизацията. В пиковия си етап четата на Герасим достига близо 200 души (повечето от които са бивши членове на ВМРО) и действа в района на пиринските села Брежани, Сенокос, Ощава, Стара Кресна и Влахи. Към отряда се присъединяват и офицери от българската армия. 

Свободата, която днес считаме за даденост, никога в историята не е идвала безплатно. За непреклонността на пиринските горяни заплащат първо техните семейства, които са подложени на системен тормоз от „народната власт“. Изключение не прави и семейството на Герасим. Вбесен от отношението на влахинските комунисти към съпругата и децата му, войводата изпраща ултимативно писмо до злосторниците. Герасим с най-категоричен тон пише: „От 95-дневното ми отсъствие можах да се срещна с всеки от вас…и навсякъде сме имали пълната възможност да се справим с вас и да ви обезоръжавам, но винаги съм изчаквал да видя докъде ще стигнете и докога ще престанете, но вашата няма край. И аз не мошенически като вас, а открито заявявам, че милост вече не раздавам. С каквато мерка мерите, с такава ще ви мерим“. Писмото завършва с думите: „Млада невеста на пазар се не води и комита в ограда не стои… По-добре славна смърт, отколкото позорен живот“.  

Четата действа в продължение на почти година и разраства дейността си в Разложко, Неврокопско и Горноджумайско. Властта е стъписана и знае, че трябва да вземе мерки за справянето с горяните. На 9 март милицията започва операция „Елен“, чиято цел е да унищожи Герасим и четата му. Вдигната е цялата милиция в Горноджумайска област, а подкрепления са докарани от София, Перник и Враца. Започват масови арести, а планината е блокирана. На 30 март 1948 г. четата е обкръжена в местността Дебелец, над с. Влахи. 42-ма горяни загиват, а над 100 са арестувани. Герасим Тодоров, верен на възрожденските идеали на Левски и Бенковски, отказва да се предаде на врага и предпочита сам да сложи край на живота си и се самовзривява с граната. Разкъсаното тяло на горянския водач е изложено в град Гара Пирин (днес Кресна), а местните са накарани да играят хоро около него. Тленните останки не са погребани, а съдбата им остава неясна. 

Българите от Пиринска Македония имаха историческия късмет диктаторите Тито и Сталин да стигнат до разрив в отношенията си и политиката за македонизация да бъде преустановена. В наследниците на репресираните обаче остава горчивият спомен, че не друга, а българската власт се опита да подмени националното самосъзнание на прадядовците им. В чекмеджетата на всеки дом продължава да стои паспорт с пожълтели страници, където вместо „българин“, е записано „македонец“. Спомен затова как българи караха други българи да се откажат от рода си! От смъртта на Герасим Тодоров до днес са изминали точно 77 години и в този период никой не се извини и никой не поиска прошка за стореното на Пиринска Македония. 

Въпреки старателните усилия споменът горяните да бъде изтрит, за хубавите истории винаги ще се намери разказвач, който да разруши мита, че дедите му, единствени в Източна Европа, не са се надигнали срещу един от най-човеконенавистните режими. | БГНЕС

---

Велислав Илиев, отдел „Международни новини“ в Агенция БГНЕС