Йоко Оно - музикант, художник, активист и 92-годишна вдовица на покойния Джон Ленън - пое основната тежест на критиките, когато „Бийтълс“ се разпаднаха през 1970 г., а подробности, разкрити в новия документален филм „One to One: John & Yoko“, подчертават личната ѝ борба.

Аудиозаписи от началото на 70-те години на миналия век - годините, последвали непосредствено разпадането на „Бийтълс“ - са включени в новия документален филм „One to One: John & Yoko“, в който Оно разказва за тормоза, на който е била подложена. 

Въпреки че присъствието ѝ по време на звукозаписните сесии на „Бийтълс“ в края на 60-те години на миналия век предизвиква напрежение, Оно винаги е отричала да е играла такава главна роля в края на „Фаб фор“, пише Си Ен Ен.

„Предполага се, че аз съм човекът, който е развалил „Бийтълс“, разбирате ли? Когато бях бременна, много хора ми писаха: „Искам ти и бебето ти да умрете“ - разказа Оно във филма.

По-нататък тя си спомни, че когато е вървяла по улицата с Ленън, „хората са идвали при мен и са ми казвали неща от рода на това, че съм „грозна японка“. Дърпаха ме за косата и ме удряха по главата и аз бях на път да припадна“.

По това време тя е претърпяла три спонтанни аборта.

„One to one“ е хроника на живота на Ленън и Оно в началото на 70-те години, когато те се преместват от Англия в Ню Йорк и живеят в малък апартамент в Гринуич Вилидж, докато стават видни политически активисти на фона на началото на соловата кариера на Ленън. 

Документалият филм представлява колаж от записани телефонни разговори на Ленън и Оно, както и ремастерирани клипове от благотворителния концерт One to One през 1972 г., който е първият и единствен концерт, изнесен от Ленън след разпадането на „Бийтълс“ и преди смъртта му през 1980 г.

Синът на Оно и Ленън Шон Ленън е изпълнителен продуцент на филма.

В един момент от филма Ленън и Оно са видени да присъстват на първата Международна феминистка конференция в Кеймбриджкия университет, където Оно изнася реч за опита си да се превърне от артист, който е имал „относителна свобода като жена“, в артист, който е имал „относителна свобода като жена“, и как нещата са се променили след привързването към Ленън.

Когато се запознава с Ленън, тя казва, че „обществото изведнъж се отнасаше към мен като към жена, която принадлежи на мъж, който е един от най-влиятелните хора в нашето поколение“. | БГНЕС