В условията на нарастващ брой смъртни случаи и продължаваща борба за мобилизация украинците се опасяват, че нова група политици от ЕС може да намали подкрепата за тяхната и без това трудна война.

Въпреки непрестанните ракетни удари, въздушните нападения и все по-честите прекъсвания на електрозахранването, украинците продължават да са приковани към европейските избори.

Във война от близо две години и половина Украйна зависи от останалата част на континента за решаваща подкрепа за оръжия и хуманитарна помощ, докато войниците на Киев продължават да се съпротивляват, за да отблъснат настъплението на руската инвазия в страната им.

Неблагоприятният резултат от изборите на 6-9 юни може да влоши положението и да реши дали те ще разполагат с основните средства, за да продължат да се борят срещу войските на Владимир Путин.

За украинците - и за много други хора на континента - това е ясно. Ако Украйна падне, никой няма да бъде наистина в безопасност, а други биха могли да се видят като мишени.

„Моето послание към всички европейци е да използват гласа си, за да защитят демокрацията, да използват гласа си за тези, които не могат“, заяви пред „Евронюз“ Олександра Матвийчук, председател на Центъра за граждански свободи.

Неправителствената организация на Матвийчук предоставя важни данни за военните престъпления и престъпленията срещу човечеството, извършени от руската армия в Украйна, което е важно свидетелство за това, че в източноевропейската страна се изтрива обвивката на цивилизацията. „Това е единственият начин да се спре идването на власт на антидемократичните политически сили.“

За личности като Матвийчук ключови въпроси на сигурността като Украйна са двупартийни проблеми, тясно свързани с универсалните демократични ценности, които не бива да стават жертва на идеологически пререкания.

„Надявам се, че въпреки това европейските партии ще се обединят по въпроса за подкрепата на Украйна. Украйна се бори за демокрация и свобода, което е критерий за Европейския съюз“, заяви Матвийчук, чиято организация е удостоена с Нобелова награда за мир през 2022 г.

Демокрация, Евромайдан и грохот на приближаващи танкове

Украинците имат вътрешно разбиране за значението на демокрацията, след като през 2013 г. преживяха кърваво потушаване на проевропейските протести „Евромайдан“ в Киев.

Успехът на Евромайдана принуди тогавашния президент Виктор Янукович да се огъне пред исканията на хората и да избяга в Русия, но това имаше своята цена: до 2014 г. Кремъл подпомагаше и подстрекаваше промосковските сепаратисти в източната част на Донбас и анексира украинския полуостров Крим.

Отчаяните викове на украинците, че Русия няма да се спре в Донбас, останаха глухи в продължение на осем години, докато през 2022 г. танковете отново не преминаха границата и не навлязоха в страната.

След като отблъсна първоначалното пълномащабно нападение и отблъсна силите на Москва, изглеждаше, че Киев може да излезе победител. По онова време ЕС прие Киев с отворени обятия, противодействайки на агресивния акт на Путин с множество икономически санкции срещу Русия и ангажимент да продължи да предоставя оръжията и боеприпасите, от които Украйна има остра нужда.

Украйна ускорено получи статут на кандидат за членство в ЕС и дългогодишната мечта на народа ѝ да бъде приет в голямото европейско семейство изглеждаше постижима.

Нещата обаче се усложниха. Киев започна до голяма степен неуспешна контраофанзива, причинена от бавното снабдяване с боеприпаси и необходимостта да се сблъска с многобройните вълни от руски военни наборници в източната част на страната. Други конфликти, като например войната между Израел и Хамас, привлякоха вниманието на обществеността.

Крайната десница, големият скептик?

Докато руските сили се окопават, страната е обсадена от непрестанни ракетни нападения и нападения с дронове срещу цивилни обекти и непрекъснато надвиснала възможност за ядрени удари. Очевидно е, че конфликтът няма да намери скорошно решение.

В останалата част на Европа продължават да се появяват гласове, изразяващи скептицизъм по отношение на продължаващата подкрепа на ЕС за Украйна.

С възхода на крайната десница, някои от които изрично се обявиха срещу доставките на оръжие и отварянето на вратата за присъединяване на Украйна, мнозина се опасяват, че резултатите от вота през юни могат да влошат съдбата на Киев.

В петък Европейската комисия съобщи на държавите членки, че Украйна отговаря на критериите за започване на преговори за членство. И все пак най-голямото предизвикателство, пред което страната може да се изправи при формирането на новия Европейски парламент, ще бъде намирането на достатъчно подкрепа за пътя й към пълноправно членство, заяви пред „Евронюз“ изпълнителният директор на Центъра за европейски политически изследвания Карел Лайноо.

Макар че С&Д и ЕНП - и двете твърди поддръжници на Украйна - се очаква да останат двете най-силни групи в Парламента, „тъй като третата или четвъртата по големина група може да се превърне или се очаква да се превърне в евроскептици или още по-лошо - в групи, които са против еврото, ще стане само по-трудно“, каза Лайноо.

„Дори ако този процес беше започнат от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен много ясно и също така подкрепен от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, който каза, че Украйна трябва да стане член до 2030 г., вероятно този процес ще бъде забавен.“

Този път Европа разбира заплахата

И не става въпрос само за войната. Държавите членки, които също трябва да одобрят присъединяването на Украйна, може да решат да дадат приоритет на защитата на икономиките си и да отхвърлят скептичните настроения сред гражданите си като средство за оправдаване на този ход.

„Политиците ще кажат: “Вижте, това означава, че европейците са по-скоро консервативни или се страхуват от това страна като Украйна да се присъедини твърде бързо, да се възползва от пълния достъп до единния пазар и в крайна сметка да наруши единния селскостопански пазар и други аспекти на пазара с много по-евтини продукти. Следователно трябва да защитим нашия пазар и ще го забавим“, обясни Лайноо.

Дали обаче това ще се изрази и в това, че ЕС ще остави Киев на сухо и ще позволи на Кремъл отново да продължи напред? Лайноо не смята така, особено защото дори сред крайнодесните в политическия спектър няма единодушие по отношение на военните усилия на Украйна.

По-важното е, че този път Европа е напълно наясно със заплахата, идваща от Москва.

„Налице е надпартийно осъзнаване, че това е екзистенциално за Европа. Рационално - да; вероятно емоционално - не толкова. Но рационално те ще кажат, че това е опасност за Европа“, заключи Лайноо. І БГНЕС