Недостигът на кадри в туризма се запълва преди всичко с внос на работна ръка от трети страни извън Европейския съюз. Тази политика е дългосрочна с оглед на сериозната демографска ситуация в България. 

Това заяви пред БГНЕС Веселин Данев, председател на Българската хотелска асоциация.

„България е в едно незавидно положение, че през последните няколко години през работната сила минава така нареченото „жанвиденово поколение“, т.е. със значително спаднала раждаемост“, посочи той и добави, че подобна ситуация на липса на кадри за туристическата индустрия не се наблюдава само у нас, но и във всички останали европейски страни. „Всички колеги разчитат на работници от трети страни“, подчерта Данев.

Според него кадрови резерв за бранша у нас може да бъде открит в завръщането на представители на българската диаспора. „Всички заедно трябва да работим, за да направим такива условия, че нашите съотечественици да имат желание да се завърнат и да се реализират в България с опита, който са придобили в чужбина“, уточни Веселин Данев.

У нас в момента се внася работна ръка за нуждите на туризма от 10 основни държави. Най-голямата традиционно от тях е Украйна. Внасяме много кадри и от Турция. Останалите са Индия, Непал, Киргизстан, Узбекистан, Молдова, Индонезия, Египет, Армения и др. „България се превърна в една атрактивна дестинация по заплащане и условия на труда за много колеги от други държави“, обясни председателят на БХА. 

Проблемът е, че нашите условия изначално са доста по-лоши, отколкото в други европейски страни по линията на данъците и осигуровките, които плащат чуждестранните работници. Това е едно от препятствията, с които се сблъсква браншът. 

„От първия лев колегите, които идват да работят тук, плащат пълната степен на данъчно облагане от 43%. Тя е комбинация от данък и осигуровка. В Германия сезонните работници не плащат данъци и има необлагаем минимум, който общо взето им покрива това, което биха плащали като данък общ доход, така че ние се конкурираме с други европейски страни с много по-добри условия. Получава се така, че нашите българи отиват там да работят, а ние си внасяме от Египет. Абсурдно положение“, посочи той.

Друго много важно условие е да се издават навреме документите на чуждестранните работници. Тези от тях, които работят у нас в продължение на много години не е необходимо да минават през същите проверки, през които минават тези, идващи за първи път. „Постоянно споделяме тези проблеми с администрацията и ще продължим да го правим“, каза Данев.

За него е много важно обаче държавата и обществото да разберат, че трябва да се търси резерв на работна сила. Единият от начините да се преодолее липсата на работна ръка е разумното отношение към миграцията, иначе ще пропуснем много възможности пред икономиката ни. „Лидерите по икономическо развитие в ЕС през последните години не са Германия и Франция, а южните страни – Испания, Италия. Всяка една от тях има много интелигентно отношение към трудовата миграция. Благодарение на колониалното си наследство и други причини. Там обществото разумно се отнася към тези процеси, а у нас все още нямаме разумен обществен дебат, който да се базира на предпоставките и числата. За да се развива един туристически бранш е необходимо за него да бъде осигурена работна сила“, подчерта Веселин Данев.

За намаляващия дял на туризма в БВП говори статистиката от последните години. 

Последните данни за 2023 г. на Световния съвет за пътувания и туризъм показват, че  . в туризма и свързаните с него отрасли се е формирал БВП на стойност повече от 12 млрд. лв. или 6,9%. Общият брой на заетите в отрасъла е 283 хиляди. За сравнение в последната година преди пандемията от Ковид-19 2019 г. цифрите са 9,9% принос към БВП и 316 300 хиляди заети. Ясна статистическа констатация за намаляването на ролята на туризма в БВП и състоянието на кадрите в този отрасъл. Цифрите са 2023 г. едва ли ще са по-различни от тези за 2024 г., за която все още нямаме окончателни данни. І БГНЕС