За Дечко Узунов говоренето върви през рисуването.

Художникът се опитва да накара и нашето въображение да работи, гледайки неговите творби.

Това заяви в интервю за БГНЕС директорът на Софийската градска художествена галерия (СГХГ) Аделина Филева.

С нея разговаряме за изложбата „Дечко Узунов. Образни мотиви на български моми и невести“, която официално бе представена в Художествена галерия „Дечко Узунов“ в петък.

Филева сподели, че този малък и хубав музей съдържа над 13 хиляди музейни единици, които са дарени от наследниците на Дечко Узунов и обикновено тук се правят четири изложби в рамките на една година, които са разработени в различни програми.

Една от тези програми е „Наследство“. „Вадим постоянно от фондовете на галерия „Дечко Узунов“ произведения, които да представят образи, теми, различни негови проекти, начин на работа, изобщо търсенията на художника и неговите вълнения, успехите, дори и понякога рисунки, за да се види как върви процесът на създаване на тези творби. Така във времето нашите ревностни почитатели, пък и тези, които постепенно ставаха все по-любопитни, идваха да видят какво и как е направено“, разказа Филева.

През тази година е избрана темата за българката – момата и невестата.

В ранните си периоди – 1920 – 1930-те години, Дечко Узунов се обръща към образа на българката, но в 1970-те това е едно второ обръщане. „Разбира се, той не е единственият художник, който се вълнува от този образ, но в тази, макар и малка наглед изложба, можем да видим няколко много важни неща за него – пътувал е на много и различни места. Знаем, че той е обичал както фестивала в Копривщица и други места, където е имало събори и са се събирали хората – той там е наблюдавал типажите, носиите“, отбеляза директорът на СГХГ.

Филева обърна внимание, че в малката изложба можем да видим колко различни носии се появяват, какви различни лица е видял художникът – от тъгата през нежността, през замислеността, от младата девойка до по-възрастната българка, която той изобразява. „Изложбата предлага една такава среща с различните вариации към българката и към това, което него го интересува – не чисто формално като фолклор и това са просто образи, които той наистина вижда като нещо родно, като нещо свое, така че ги изпълва с една хубава пластичност първо на маниера на работа и след това можем да проследим процесите в самия художник, и същевременно да усетим как той е създал и преживял това, което наричаме ние българско“, подчерта тя.

Гледайки картините на Дечко Узунов, можем да предположим, че носиите са от Тракия, от Родопите. Различните видове забрадки също правят голямо впечатление – при едни моми те са по-скромни, а при други приличат почти на корони заради украсата. „Но имаме и доста обобщени образи – самата българка прилича повече на мадона, отколкото на фолклорен образ и това може да се срещне между тези творби“, посочи Филева.

Дечко Узунов е автор, който e много свободен като маниер на работа.

Багрите, които художникът използва, са много разнопосочни. „Между другото той е много голям майстор на акварела – тук, разбира се, това се вижда частично, защото повечето произведения са в смесена техника. Той е един от блестящите живописци български. Трябва да кажем, че 1970-те години, когато той работи, самият той вече е към 70-годишен утвърден автор и много от произведенията, които виждате, са негови опити да достигне този образ, така че по-скоро цветовете, които го вълнуват са били от една страна според самата носия и образът, който той прави, а от друга страна виждате, че една част сме ги подбрали и са потопени в по-синята гама“, подчерта Филева.

Директорът на галерията посочи е една картина, която сподели, че наричат „Мома в червено“ – там художникът е търсил едни по-ярки, по-силни, по-топли цветове. „Носията, знаем, че не може да е червена открай докрай така, както той я е направил, но пък, всъщност, това е силата на художника – да може той да преобрази нещо и да ни го представи по начин, какъвто неговото въображение търси, така че ние да влезем по начина, по който той иска да ни подготви и да погледнем носиите. Много от облеклата са обобщени, ако погледнете. В тях има много малко детайл, просто той тук-там е набелязал било чрез цвят или форма, така че ние да се досетим, т.е. да накара и нашето въображение да работи, гледайки неговите творби“, каза още Филева.

Дечко Узунов е бил много активен като художник, той постоянно е работил. „Всъщност, за него говоренето върви през рисуването, макар че самият той е бил много приятен като събеседник. Подкрепял е много младите художници. Мен това много ме е впечатлявало и това, което наистина много ми е правело силно впечатление е, че той дълго време е професор в академията, много художници са излезли от неговите випуски и стават едни от големите ни живописци. Най-любопитното там е, че той успява да ги насочи, да провокира техния талант така да се развие, че той да е индивидуалност“, разказа още Филева, като отбеляза, че изобщо Дечко Узунов е много интересен като личност.

Посетителите на галерия „Дечко Узунов“ могат да разгледат освен изложбата и ателието, в което е творил художникът, което се намира на втория етаж. „При Дечко ателието е артистично ателие, какъвто е бил самият той. Могат да се видят много разнообразни скулптури, музикални инструменти, които си е донасял – харесвал е различни ударни инструменти. Неговата палитра стои горе заедно със статива. Има скулптури, които са му подарени от негови приятели скулптори, така че това показва какъв е бил той, т.е. се е обграждал наистина с красиви и изящни неща така, както се е отнасял към изкуството“, каза още Филева.

Изложбата „Образни мотиви на български моми и невести“ ще остане в залата на галерията в следващите три месеца. І БГНЕС