Всяка година на Разпети петък светът става свидетел на възстановки на страданията Христови. Сцените са пропити с драматизъм и ритуали. Макар че Филипините са най-известни със самобичуване и разпятия, подобни ритуали съществуват и в други държави по света.

Във филипинските градове Сан Фернандо и Кута някои вярващи доброволно се подлагат на истинско разпъване на кръст – с истински пирони и кръв, в търсене на изкупление и покаяние. Неодобрението на Католическата църква не спира традицията.

Кварталът Ищтапалапа в Мексико Сити се превръща в сцена на масова възстановка на Кръстния път. Главният участник в него изминава дълъг маршрут с тежък дървен кръст, обграден от стотици римски войници, но реално не е прикован.

Гватемала е известна с пищните шествия в Антигуа. Там поклонници носят на ръце изящни платформи с религиозни сцени, върху килими от цветен пясък и венчелистчета. Разпятията обаче са символични.

В Испания, особено в Андалусия, Страстната седмица се отбелязва с драматични шествия, водени от религиозни братства. В Севиля и Малага фигури на Христос и Богородица преминават по улиците в гробна тишина или под звуците на траурна музика. Въпреки визуалния размах, няма реално разпъване.

В Рим Колизеумът се превръща в сцена на духовно поклонение – папата води „Via Crucis“ – Кръстния път на Христос, без театралност, само със слово, мълчание и молитва. | БГНЕС, АФП