Министерството на финансите на САЩ наскоро наложи санкции на шефа на разузнаването на Сърбия Александър Вулин, поради участието му в „транснационална организирана престъпност, незаконни операции с наркотици и злоупотреба с публични длъжности“. В санкциите също така се подчертава, че Вулин е „използвал публичните си позиции, за да подкрепя Русия, улеснявайки злонамерените й дейности, които влошават сигурността и стабилността на Западните Балкани и предоставят на Русия платформа за разширяване на влиянието й в региона“.

Този ход беше широко приветстван от регионални наблюдатели, сред които Вулин отдавна е осмиван заради ултранационалистическите си възгледи. Най-значимото от тях е неговото изрично насърчаване на така наречената идея за „сръбски свят“, която предвижда официалното обединение на всички области със сръбско мнозинство в Западните Балкани със същинската Сърбия, за да се създаде версия на това, което беше известно по времето на Милошевич като „Велика Сърбия“.

Но по-малко от две седмици след санкционирането на Вулин на 11 юли САЩ предприеха действие, което изглежда директно противоречиво: завършване на доставката на 66 леки бронирани машини Humvee за сръбската армия с доставки на още 52 броя планирани преди края на годината. Въпреки че Humvees едва ли са решаваща технология на бойното поле, контрастът между двете събития беше поразителен. За съжаление, това е част от обърканата политика на САЩ към Сърбия. Цялата регионална политика на администрацията на Байдън, чийто център е Сърбия, беше, както отбелязах и преди, бъркотия.

За да разберем този последен обрат, е важно да разберем кой е Вулин и колко близко е свързан той със силния президент на страната Александър Вучич. Подобно на Вучич, Вулин беше част от „следващото поколение“ млади сръбски националисти, които Милошевич вербува в своя режим в навечерието на свалянето му от власт през октомври 2000 г., след десетилетие на война и поредица от фалшиви избори. Вучич беше министър на пропагандата в последния кабинет на Милошевич и прекара 90-те години като водещ член на крайнодясната Сръбска радикална партия. От своя страна Вулин прекарва голяма част от същия период като лидер на младежкото крило на Югославската левица, параван на влиятелната съпруга на Милошевич Миряна Маркович.

След падането на Милошевич и временното настъпване на умерен, демократичен режим, и Вучич, и Вулин бяха изхвърлени на политическата пустош през 2000-те години. Те продължиха да подкрепят смесица от сръбски националистически каузи, включително възхвала на осъдени военнопрестъпници като Ратко Младич и Радован Караджич, като същевременно останаха непримирими в ангажиментите си към бившия си шеф и неговите пост-югославски завоевателни войни в Словения, Хърватия, Босна и Косово .

Новата стара гвардия

През 2012 г. националистическата десница се върна на власт в Сърбия, като Вучич и Вулин бяха начело на новата стара гвардия. Вучич бързо се очерта като архитект на тяхното колективно завръщане, докато по негово ръководство Вулин зае поредица от влиятелни постове. До края на десетилетието Вучич се премести от премиерското в президентското кресло, докато Вулин беше назначен за министър на отбраната, след това за министър на вътрешните работи (т.е. началник на националната полицията) и накрая директор на Агенцията за сигурност и разузнаване (BIA).

Скромните демократични придобивки, постигнати от Сърбия през десетилетието след Милошевич, бързо се стопиха при управлението на Вучич. Той умело използва последователни предсрочни избори, които изтощиха енергията и ресурсите на критиците на режима, за да унищожи опозицията в страната. Между 2012 г. и 2022 г. Сърбия проведе пет парламентарни и три президентски избора. Всички те бяха доминирани от Вучич и неговата нова Прогресивна партия и шепата им коалиционни партньори, всеки от които се ръководи от бивши апаратчици на Милошевич, включително Движението на социалистите на Вулин.

Медийните свободи също бързо се влошиха. Опитът му като министър на информацията при Милошевич накара Вучич бързо да поеме контрола върху държавния телекомуникационен конгломерат на Телеком Сърбия и да използва неговата здрава машина, за да изгради контролиран от режима медиен балон, който бързо започна да доминира в медийния пейзаж на страната, като същевременно агресивно да пониква на регионалния медиен пазар. През декември 2022 г. Вучич дори разшири обхвата си на европейския медиен пазар, като неговият близък съюзник Игор Жежел купи сръбския франчайз на Euractiv, интернет издание, фокусирано върху ЕС. Това се използва, за да се подкрепи привлекателната кампания за насърчаване на присъединяването на Сърбия към ЕС. В същото време сръбските медии на Жежел едновременно публикуваха дезинформация и език на омразата за разпалване на напрежението с Косово.

Сръбската медийна среда също позволи проникването на зловредното влияние на Русия в целия регион. Руските разкази за дезинформация са често срещани в основните сръбски медии и регионалните им филиали. Пропагандното издание Russia Today (RT) дори откри издание на сръбски език в края на миналата година, което се излъчва от Telekom Srbija.

Цялостното качество на управлението и гражданските свободи на страната не бе по-различно от медийната политика. През последните седмици, например, десетки хиляди сръбски граждани излязоха на улиците в цялата страна. Те се противопоставят на широко разпространеното, спонсорирано от държавата възхваляване на насилието и шовинизма, особено чрез таблоидите, ориентирани към сръбския режим, и популярните телевизионни риалити програми, които често включват сцени на насилие, вербални и физически, и почти порнографски изображения на сексуални срещи между различни участници (които включват известни гангстери, други престъпници и знаменитости от Z-списъка).

Оспорването на суверенитета и териториалната цялост на съседите

Сърбия също така се върна към външнополитическите си позиции от епохата на Милошевич, като често и изрично поставя под съмнение суверенитета и териториалната цялост на съседните държави, отрича добре документирани престъпления срещу човечеството, извършени от предишния режим, включително геноцида срещу Босна, и дълбоко се заиграва с Русия и Китай. Вулин често е оспорвал тези изводи, като при посещението си в Москва през август 2022 г., когато критикува ЕС за разпространение на „антируска истерия“. Докато официални лица в САЩ го смятат за руски актив, той нищо не прави без изричните инструкции на Вучич, включващи дълбоките му връзки с Кремъл.

Въпреки това администрацията Байден се държи така, сякаш не оставя никакви съмнения, че Белград играе централна роля за стабилността и безопасността на Западните Балкани – особено след нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 година. Това означава, че вместо да се конфронтира с главния руски съюзник в региона, САЩ се опита да успокоят и омиротворят режима на Вучич – дори за сметка на такива непоколебими прозападни правителства като в Прищина и в Сараево.

Санкциите срещу Вулин са една кичозна илюстрация на тази позиция. Като каза след решението на финансовото министерство американският сенатор Крис Мърфи, възприеман като поддръжник на позицията на Белия дом в региона: „Надявам се, че Вучич ще разбере, че Вулин е пасив за усилията му да изгради приятелство с Европа и Съединените щати." Дори като дипломатическо послание, това бе абсурдна формулировка, защото Вучич, който е далеч от това да гледа на Вулин като на пасив, очевидно успя да се наложи като едновременен предпочитан партньор на САЩ, ЕС, Русия и Китай благодарение именно на фигури като Вулин. САЩ признаха този факт с последвалото прехвърляне на Humvee в Сърбия.

Впоследствие последва бурен период, през който Белият дом драматично охлади връзките си с Косово, след нападение срещу мироопазващи сили на НАТО от сръбски националистически бойци, тясно свързани със сръбските служби за сигурност - за този инцидент САЩ обвиниха косовските власти.

Дори ако санкциите срещу Вулин са (не)пряк и закъснял отговор от страна на САЩ към събитията в Косово, те така или иначе свидетелстват за високата степен на зачитане на режима на Вучич. В края на краищата, докато водеше официални лица на САЩ публично и многократно критикуваха косовското правителството на Албин Курти през последните седмици заедно с Вулин, Белият дом и Държавният департамент се опитаха да издигнат концептуални стени между техните санкции срещу шефа на сръбското разузнаване и дипломатическите им ангажименти към президента на страната. Това е противоречиво и несъстоятелно.

Санкциите на САЩ срещу Вулин ще имат въздействие само, ако са част от по-широка трансформация в позицията на администрацията на Байдън към Западните Балкани и Сърбия в частност. САЩ трябва да погледнат цялостно, а не частично на ситуацията. Вулин не е лоша ябълка; гнил е целият проект на режима на Вучич – във вътрешната и външната му политика.

Това, че Вулин е набелязан от САЩ е добре. Но по-ефективно за интересите на сигурността на САЩ в региона би било, ако администрацията на Байдън разбере, че Вулин следва само указанията на своя президент и трябва да действа по съответния начин, за да продължи напред./БГНЕС

----------------------

Автор на анализа в американското онлайн издание Just Security e политологът Ясмин Миянович