„Заплатихме със себе си, за да останем българи“.

Преди 100 години, на 14 март, в петричкото село Игуменец се ражда българската писателка, общественик и родолюбец Благородна Божинова. Родът ѝ произхожда от Струмица, Вардарска Македония. Баща ѝ е учител, убит от сръбския окупатор. Майка ѝ умира година след него и оставя четири сирачета.

Благородна бе удостоена с памeтна плоча пред дома ѝ в София, където е живяла между 1968 и 2000 г., предаде репортер на БГНЕС. Споменът за нея събра нейни роднини, близки и приятели – българи от всички краища, останали извън пределите на свободна България.

През далечната 1947 г. Благородна отива да следва в Скопския университет, тогавашна Титова Югославия. Впоследствие, вместо да се завърне в България и да твори, е посрещната от жестокостта на югославската тайна полиция – УДБА.

След края на обучението отказва предложение на УДБА да се обяви за „македонка“, да получи гражданство и да остане в Югославия. През 1954 г. е арестувана по обвинения в „шпионаж. Две години от младостта ѝ са погубени в концлагера „Герово“.

Едва през 1956 г. получава разрешение да се завърне в България. След 89-та публикува своите спомени за злосторствата на Белград.

„Посвещавам тази книга на хората, защитавали различни идеи, но останали верни на БЪЛГАРИЯ“, пише Божинова в предговора на „Изповед от Титовия „рай“, издадена през 1992 г.

Дъщеря ѝ Неолина се надява тази малка частица памет да остане за бъдещите поколения: „Да се знае и да се помни, че има велики българи, но малко ги познаваме“.

Журналистът Иван Николов си спомня, че Благородна е била и физически, и морално устойчив човек, който не е бил прекършен въпреки всички несгоди. Човек, който не се е отказал при никакви условия от българската си национална същност.

„Тя е от онези герои, създаващи атмосферата, която движи народа напред“, подчерта той.

Пред вестник „България“ Благородна Божинова споделя: „За Югославия се говореше, че е построила нов тип социализъм..., но сърбите не разбираха този ентусиазъм. Те искаха просто да се посърбим. Понеже обичахме родината си, ни затвориха“. | БГНЕС