Арменският министър-председател Никол Пашинян призова Азербайджан да започне консултации за подписване на мирния договор, за чийто текст съседните кавказки държави се споразумяха миналата седмица.

Баку и Ереван водиха две войни за контрол над населената с арменци азербайджанска област Нагорни Карабах - в края на Съветския съюз и отново през 2020 г., преди Азербайджан да завземе цялата област в 24-часова офанзива през септември 2023 г.

Двете страни многократно са заявявали, че всеобхватно мирно споразумение за прекратяване на дългогодишния им конфликт е на една ръка разстояние, но предишните разговори не успяха да постигнат консенсус по проект на споразумение.

На 14 март двете страни заявиха, че са приключили преговорите за разрешаване на конфликта и са постигнали съгласие по текста на евентуален договор.

„Проектът за мирно споразумение между Армения и Азербайджан е съгласуван и очаква подписване“, заяви Пашинян в съобщение на английски език в Telegram.

„Предлагам на президента на Азербайджан Илхам Алиев да започнем съвместни консултации за подписването на съгласувания проект на мирно споразумение“, добави той, цитиран от АФП.

Сделката за нормализиране на отношенията ще бъде голям пробив в регион, в който Русия, Европейският съюз, Съединените щати и Турция се борят за влияние.

Баку ясно изрази очакванията си Армения да премахне от конституцията си позоваването на декларацията за независимост от 1991 г., с която се предявяват териториални претенции към Нагорни Карабах.

Всяко изменение на конституцията ще изисква провеждането на национален референдум, което може допълнително да забави финализирането на договора.

Пашинян призна суверенитета на Баку над Карабах след три десетилетия на арменско сепаратистко управление - ход, който се разглежда като важна първа стъпка към нормализиране на отношенията.

Миналата година Армения също така върна на Азербайджан четири гранични села, които беше завзела десетилетия по-рано.

Почти всички етнически арменци - повече от 100 000 души - избягаха от Нагорни Карабах след превземането му от Баку.

Вашингтон, Брюксел и европейски лидери като френския президент Еманюел Макрон приветстваха пробива. Всички те са се опитвали да играят посредническа роля в различни моменти от конфликта. | БГНЕС