Когато камбаните се разнесоха из двора на църквата на Божи гроб, свещениците започнаха да пеят дълбока, тиха молитва, пише британският вестник „Гардиън“. Склонили глави над свещите и придружени от хора, носещи големи златни кръстове, те се отправиха към платформата в сърцето на древния площад.

Церемонията на Велики четвъртък, при която гръцкият православен патриарх на Йерусалим измива краката на 12 монашески свещеници в памет на Тайната вечеря, е един от многото великденски ритуали, които се провеждат в Стария град на Йерусалим от стотици години. За християните няма по-свято място за отбелязване на Великден от това, което се намира тук - мястото, на което вярват, че Исус Христос е бил разпнат, погребан и възкръснал.

И все пак тълпата, която се събра пред църквата на Божи гроб в четвъртък сутринта, беше малка и приглушена. Международните поклонници се караха с облечени в тъмни дрехи гръцки православни монаси, но една група местни поклонници видимо отсъстваше.

В продължение на поколения десетките хиляди палестински християни, живеещи в окупираните от Израел села и градове на Западния бряг като Рамала и Витлеем, пътуваха до Стария град на Йерусалим на Великден, за да участват в молитвите, процесиите и ритуалите, като например церемонията на Благодатния огън. Самата Църква на Божи гроб се намира в Източен Йерусалим, който е превзет от Израел от Йордания по време на шестдневната война през 1967 г. и е анексиран едностранно през 1980 г.

Вековните традиции обаче са прекъснати от все по-драконовския контрол на Израел върху движението на палестинците, което означава, че всеки палестинец на Западния бряг, живеещ извън Йерусалим, трябва да получи разрешение от военните, ако иска да влезе в града. В продължение на години християните в палестинските територии редовно получаваха разрешения да посещават Йерусалим около Великден, но след избухването на войната с Хамас на 7 октомври 2023 г. стана почти невъзможно да ги получат.

На този Великден правителството обяви, че е издало 6 000 разрешителни, въпреки че на Западния бряг и в Източен Йерусалим живеят 50 000 християни, предимно католици и православни гърци. Според християнските лидери обаче в действителност са били издадени едва 4000, при това често само на няколко членове от всяко семейство, което е кандидатствало.

Тези разрешителни са валидни само за една седмица и не позволяват на палестинските поклонници да останат в Йерусалим за една нощ, което означава, че всяка вечер те трябва да изминават изморителното пътуване обратно до Западния бряг с автобус или такси, пресичайки множество военни контролно-пропускателни пунктове, което ограничава празненствата, в които могат да участват. Група от село Тайбех заяви, че израелските военни все още не им позволяват да преминат в Йерусалим за Цветница, въпреки че имат валидни разрешителни.

Малцината, които успяват да стигнат до Стария град, се сблъскват с повишена полицейска бруталност през последните години. През април 2023 г. палестински християнски богомолци и международни поклонници бяха пребити от израелската полиция и въоръжени сили, докато се опитваха да стигнат до църквата на Божи гроб.

„Хората много се страхуват и много от тях вече няма да рискуват да присъстват на великденските шествия“, каза Омар Харами, който ръководи базираната в Йерусалим християнска организация „Сабеел“. Той сподели, че миналата година няколко служители са били пребити, когато са се опитали да присъстват на великденските тържества в Стария град, а християните в Стария град редовно се сблъскват с враждебност пред църквите или в ежедневието си.

Един от най-големите източници на страдание сред християнската общност е въвеждането на блокади и агресивни полицейски мерки, които попречиха на хиляди християни да участват в празненствата на Свещения огън, с които се отбелязва възкресението на Великден в събота следобед, както правят от стотици години в Стария град.

Въпреки че ограниченията са оправдани в името на безопасността, много християни ги смятат за още един начин израелската държава да упражнява господство над общността.

„Ще отида на празненствата на Велика събота, защото семейството ми е част от тази традиция от хиляди години, но няма да доведа децата си, сега е твърде опасно, с полицейското насилие“, разказа Харами.

Призракът на Газа витае и над тазгодишните великденски празници. Палестинските християни са сред 51 000-те души, убити в Газа от началото на войната с Израел, а на Цветница израелска ракета удари единствената християнска болница в ивицата. Около 500 християни са се подслонили в църквата „Светото семейство“, една от двете останали на мястото си. Тези, с които „Гардиън“ се свърза, заявиха, че се страхуват да говорят, опасявайки се от всичко, което може да ги превърне в мишена на израелските въздушни удари.

При цялата си библейска значимост и изобилие от църкви, манастири и обители Старият град на Йерусалим става все по-опасен за всички християни, не само за тези от арабски произход. След възхода на еврейския ултранационализъм в Израел и избирането на най-крайнодясното правителство в историята на страната, екстремистките и заселнически еврейски движения - които искат да превърнат цял Израел и контролираните от палестинците територии в държава само за евреи - са окуражени в действията си срещу християни и мюсюлмани.

В исторически план отношенията между християни и евреи са били трудни поради историческата роля на християнската църква в антисемитизма и преследването на евреите. Продължаващото присъствие на прозелитиращи евангелски християни, много от които от САЩ, които пътуват до Израел с единствената цел да конвертират евреите, също е подстрекателство, особено сред еврейската ортодоксална общност.

Религиозната нетърпимост и антихристиянските настроения обаче се превърнаха в основна тема на израелското политическо ръководство - министърът на националната сигурност с ултратвърда линия Итамар Бен Гвир определи плюенето на израелците по християните като „стара еврейска традиция“ - и старите подозрения прераснаха в нагло и пълно насилие. Зачестиха и случаите, когато групи заселници се опитват да завземат християнска земя в Йерусалим. През 2023 г. римокатолическият патриарх на Светите земи Пиербатиста Пицабала обвини правителството, че създава „културна и политическа атмосфера, която може да оправдае или да толерира действия срещу християни“.

В неотдавнашен доклад на Центъра за образование и диалог „Росинг“ се документира рязкото нарастване на мащаба и тежестта на нападенията срещу християни в Йерусалим и в цял Израел през 2024 г. - от плюене по свещеници и публични изказвания на омраза до оскверняване на гробове, палежи и вандалски прояви срещу църкви.

„Обикновено тези нападения се извършват безнаказано от млади израелски мъже. Те са подложени на много малко наказания, ако изобщо полицията се намеси“, заяви Джон Мунайер, директор на отдела за международна ангажираност в Центъра „Росинг“.

„Това е ясен опит на крайните ционистки заселници да юдаизират Стария град на Йерусалим и се опитват да го направят непоносим за християните, които са там от векове.“

Докато присъстваше на Великденската молитвена церемония, отец Никон Головко, заместник-ръководител на Руската църковна мисия в Йерусалим, отбеляза, че през последните девет години „наистина е видял как нещата се променят към по-лошо за християните“.

Той каза: „От еврейската общност получаваме много повече враждебност и дори агресия. Те плюят по свещениците, дори когато минаваме през християнския квартал. Това изпраща послание, че градът не принадлежи на всички общности, а само на евреите. Преди това не беше така.“

След инцидента, при който ортодоксални евреи бяха заснети на видео да плюят по християни, от кабинета на Бенямин Нетаняху съобщиха, че Израел е „напълно ангажиран да защитава свещеното право на поклонение и поклонение до светите места на всички религии“.

Ксавие Абу Ейд, палестински християнски политически анализатор и автор на книгата  „Вкоренени в Палестина: Палестинските християни и борбата за национално освобождение 1917-2004 г.“, сподели, че въпреки засилващия се тормоз, на който са подложени, намаляващия брой християни, останали на Западния бряг, и нестихващите ужаси на войната в Газа, той все още гледа на Великден като на време на надежда и „навременно послание, че животът побеждава смъртта“.

„Като палестински християни ние знаем, че това поколение или ще го направи, или ще го разруши“, посочи Абу Ейд.

„Така че да бъдем ясни към израелската окупация, че ще останем, че ще празнуваме същите религиозни събития, които сме празнували в продължение на векове, е както национален мандат, така и религиозна мисия, която имаме. Поддържането на християнските ни традиции, молитвите - те са се превърнали в акт на съпротива“. | БГНЕС