С внесения от правителството бюджет за 2025 г. се предвижда за една година да се вземе повече дълг, отколкото за последните три години.

Това заяви съпредседателят на „Продължаваме промяната“ и бивш министър на финансите Асен Василев на пресконференция на тема „Истината за Плана за възстановяване и устойчивост“, предаде репортер на БГНЕС. 
Василев обясни, че преди да говори по въпросите за ПВУ иска да внесе яснота по бюджетната процедура и дебатите за държавния бюджет, който в ранните часове на деня бе приет на първо четене. „В бюджета има няколко доста скандални неща. В Бюджет 2025 г. е заложено разходите да нарастват не с 8 млрд. лв., а с 18 млрд. лв. Това е извън 7 млрд. лв. които ще се дават на държавните предприятия. 7 млрд. лв. се вземат, за да се раздадат извън дефицита, извън капиталната програма чрез държавните предприятия и държавната Българска банка за развитие (ББР). От 2021 до 2024 г. са взети 14,5 млрд. лв. нов дълг. С този бюджет се предвижда за една година да се вземе повече дълг, отколкото за последните 3 години“, отбеляза той и посочи, че част от тези пари, които се вземат като дълг, няма да влязат в българската икономика. 
Бившият финансов министър е категоричен, че реформите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) са изпълними. 
Съпредседателят на ПП Кирил Петков попита къде отиват тези 7 млрд. лв., след като нито са в бюджета, нито са в дефицита, нито са в енергетиката, като подчерта, че в пленарна зала финансовият министър Теменужка Петкова не е успяла да защити бюджета и „отговаряше много общо“, че отиват „във важни проекти за България“. 
„Ще отидат в ББР и ще отидат в държавните дружества, защото е много по-лесно да харчиш държавни пари в ББР. Спомняте си, че 8 човека бяха взели над 1 млрд. лв. от ББР. Над 100 млн. лв. бяха дадени в хотел в Гърция, в Халкидики. Човекът, който управлява този хотел, е братът на сегашния министър на спорта. Явно Петкова не иска да каже къде ще отидат парите, защото ако каже, всички ще видят, че те ще отидат в ББР“, заяви Петков. 
Според Николай Денков през последните седмици са казани много лъжи по отношение на ПВУ. Той поясни, че България трябва да има реформи по отношение на енергетиката, както и реформи в правосъдната система, свързани със специалния механизъм, по който се наблюдава България по това време. „Това е изрично искане на Европейската комисия (ЕК) – че тези реформи трябва да бъдат заложени там“, каза още бившият премиер. 
Денков добави във връзка с пътната карта и либерализация в енергетиката: „Докато ние се опитвахме да ги реализираме, имаше силна съпротива.“ 

Денков отбеляза, че колкото по-голяма е корупцията, толкова по-бавно напредва държавата и констатира, че „имаме фундаментален проблем с корупцията“. „Ако те не изпълнят тези реформи, техният бюджет гръмва“, допълни той. 
Денков подчерта, че ПВУ беше разработен в Европа като първия инструмент, който казваше: „Пари ще получите срещу реформи.“ 
Стою Стоев пък посочи „защо ГЕРБ нямат политическа воля“ за изпълнението на реформите по ПВУ. 
Бившият министър на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков обяви, че кабинетът „Денков“ е заварил забавени процедури. „Правителството започна договаряне. Оставихме в наследство на служебния кабинет да завършат процедурата. Обърнах внимание на Коритарова, че всяко забавяне след 30 юни ще постави програмата за саниране под много сериозен риск и че това предполага да започне да се действа от първия ден“, каза той. 
По думите му под риск е поставено изпълнението на над 835 млн. по етап 1. 
Общо под риск са 944 млн. грантово финансиране, подарено от ЕС, за да си оправим старите жилищни сгради.  „Ще изтеглим, обаче, заем с 5% лихви, който ще платят всички български граждани“, каза още Цеков, който смята, че това се дължи или на злоумишлен саботаж, или на груба небрежност. 
Попитан какво ще се случи с програмата за саниране, той отговори, че рискът за нея е огромен и че тази програма „очевидно е нежелана от ГЕРБ“. 
Василев допълни, че истинският въпрос остава доколко общините ще могат да започнат строителство. „Окончателните числа ще са ясни на 30 юни т.г.“, добави той. 
Василев коментира и че сигурно вече 15 г. се дъвче законът за личния фалит. „Къде е процедурата за комисията за противодействие на корупцията“, попита още той. 
Петков отбеляза, че връзката между ПВУ, бюджета и усвояване на средствата минава през Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), и според него „неслучайно антикорупционната комисия не е вкарана, но КЗК е вкарана“, като отново постави въпроса за кандидатурата на Росен Карадимов, излъчен от „БСП-Обединена левица“, за председател на регулатора. 
Денков също взе отношение по темата за независимата антикорупционна комисия, като уточни, че през октомври 2023 г. правилата бяха съгласувани и договорени между правителството и ЕК. „Оттогава досега този процес се саботира. Все повече изглежда като умишлен саботаж на вкарване на европейските фондове в България, защото те упражняват по-голям контрол“, смята той. | БГНЕС