Общото минало сплотява Унгария и България. Разбираме въпроси, които други народи никога няма да разберат. Голям проблем е една нация да не живее на територията на собствената си държава. Хората, малцинствата, отцепени от своята страна, страдат.

Това заяви в интервю за БГНЕС Атила Бартиш, унгарски писател и фотограф. Той е роден през 1968 г. в Търгу Муреш (Румъния), като част от унгарското малцинство, по време на режима на Николае Чаушеску. От 1984 г. живее в Будапеща, след като цялото му семейство е лишено от румънско гражданство.

„Политиката ме интересува дотолкова, доколкото въпросите са жизненоважни. Независимо от българската и унгарската актуална политика, в момента имам сериозни страхове. Каквито и да са моментните отношения между двете страни, от гледна точка на историята те не са толкова важни и не са на преден план“, каза Бартиш.

Той призова „религиозните хора да се молят, а невярващите да се надяват в бъдещето“.

На въпрос на БГНЕС дали България и Унгария споделят обща историческа съдба поради загубата на територии, населени с етнически българи и унгарци, Бартиш отговори:

„Голям проблем е една нация да не живее на територията на собствената си държава. Хората, малцинствата, отцепени от своята страна, страдат. Това е проблем не само за Унгария и България, но и други нации.“

„Общото между нашите две държави е историческият ни опит. Изживяхме и комунизма по нашите земи, но на Запад от Унгария много малко хора могат да разберат каква е била истината. Едно е да преживееш нещо, а съвсем друго да четеш от документи и да гледаш снимки“, добави той.

Писателят подчерта, че общото ни минало ни сплотява, защото разбираме историческото развитие до момента, в който сме стигнали, независимо от съвременната политика.

„Разбираме въпроси, които други народи никога няма да разберат. Опитът със сигурност ще ни помогне да развиваме отношенията си“, каза още Атила Бартиш.

Първият негов роман, преведен на български език, е "Покоят", издаден преди 20 години. Писателят отбеляза, че ще се радва дори на няколко български читатели.

„През 90-те години след промените в нашия свят, литературата загуби престижа си и обществената си роля. Но сега съм изпълнен с оптимизъм, защото все повече хора започват да четат“, заяви Бартиш. /БГНЕС